Решение № 299 от 5.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 792/2013 г.

Решение № 299 от 5.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 792/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. М. Е. срещу въззивно решение № 34 от 4.03.2013 г., постановено по внохд № 6/13 г. на Апелативен съд гр. Пловдив. В жалбата се настоява за връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно - за намаляване на размера на наказанието. В допълнително изложение към жалбата защитникът на подсъдимия адв. Д. релевира съображения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви от страна на въззивния съд по изложените в жалбата възражения. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. С. със същите искания. В писмено изложение се изтъкват процесуални нарушения, предвид игнорирането на показанията на свидетелката З. М. Оспорва се присъствието на свидетелите Н. Д., К. З., П. А., П. И. и Н. П. при съставянето на актовете за административно нарушение. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Заявява, че показанията на свидетелката - собственичка на автомобила са обсъдени в решението на съда, поради което не са налице нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в жалбата. Счита, че авторството на престъплението е безспорно установено, а наложеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание е справедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 301 от 18.12.2012 г., постановена по нохд № 570/12 г. по описа на Окръжен съд гр. Хасково, подсъдимият М. М. Е. бил признат за виновен в това, че през периода от 28.05.2010 до 14.04.2012 г. през ГКПП "Капитан А.", [община] петкратно пренесъл през границата на страната от Република Турция за Република България, без знанието и разрешението на митниците, цигари марка ".....", "..." и "..." на обща стойност 872.50 лв., като деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност, поради което и на основание чл. 242, ал. 1 б. "а" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 9 /девет/ месеца, при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наложеното по нохд № 1039/2008 г. по описа на РС - Свиленград наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 242, ал. 7 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението - 118 кутии цигари марка "..."; 25 кутии цигари марка "..." и 56 кутии цигари "....". В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия Е. било образувано внохд № 6/13 г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. С решение № 34 от 4.03.2013 г. апелативният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата, за каквито се твърди в жалбата. Пренасянето на не декларирани цигари от страна на подсъдимия на посочените дати е прието за установено от разпитите на митническите служители, извършили проверките и от съставените актове за установяване на административно нарушение. За пренесените през границата без разрешение цигари на датите 28.05.2010 г.; 7.09.2010 г.; 21.01.2011 г. и 11.11.2011 г. има влезли в сила наказателни постановления. Наказателните постановления относно митническите нарушения, извършени на дати 7.09.2010 г. и 21.01.2011 г. са били обжалвани от подсъдимия пред районния съд в гр. Свиленград, който ги е потвърдил. В жалбите срещу постановленията не е било оспорено авторството на извършеното, а са изтъкнати нарушения при съставянето на АУАН и изложена тезата, че цигарите били за лична употреба. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката М., че цигарите, пренесени на първите три дати били нейни, са били обсъдени в мотивите на присъдата, като първоинстанционният съд не ги е кредитирал, предвид противоречието им с останалия доказателствен материал. В случая окръжният съд е спазил процесуалните изисквания да обсъди събраните доказателства в тяхната цялост и да изложи съображения поради които възприема едни, а отхвърля други доказателства. Възраженията срещу обосноваността на изводите на първостепенния съд са били обсъдени от апелативната инстанция, която аргументирано ги е отхвърлила (л. 26 от въззивното производство). В този смисъл не е налице и процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви от страна на въззивния съд по наведените във въззивната жалба доводи. Не могат да бъдат възприети и съображенията относно явна несправедливост на наложеното наказание. На подсъдимия Е. е било наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доста под предвидения в разпоредбата на чл. 242, ал. 1, б. "а" от НК минимум от три години, като не е било наложено предвиденото кумулативното наказание "глоба". Липсват основания за допълнително смекчаване на отговорността. Представените в заседанието на въззивната инстанция документи за заболяване на подсъдимия от не инсулиново зависим диабет (л. 18 от въззивното дело), не представляват основание за смекчаване на наказанието, а следва да бъдат преценявани в контекста на изпълнението му. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I НО,