Решение № 1645 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2128/2016 г.

Решение № 1645 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2128/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. К. - Трейдинг", представен от адв. П. Ш., срещу решение № 1983/29.12.2015 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 453 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991400010278/24.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Б. Оплакванията са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 4 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора, а като негов пропуск се определя непроизнасянето по основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на акта за дерегистрация по ЗДДС. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" Б. не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Б. административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на С. П. колев, като ЕТ "Стоян колев - Трейдинг", на основание чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е наличието на публични задължения събирани от НАП в общ размер 907 900.63 лева, които надвишават стойността на активите му, намалена с размера на задълженията му /разликата е отрицателна/. При оспорването по административен ред решаващият орган е насложил и основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС с установяване за системно неизпълнение от длъжника на задълженията за внасяне на ДДС в данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2013 г. и м. 01, 02, 03, 04, 05, 09, 10, 11 и 12.2014 г. АС Б. е приел наличието на предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 4 от ЗДДС и не е обсъдил осъществяването на тази по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Съдът е ценил заключението на приетата по делото СИЕ, според която съотношението на активите на търговеца и задълженията му е отрицателна величина /- 142 000 лева/ и изчисленият от експерта размер на публичните задължения 907 900.63 лева значително надвишава стойността на намалените с размера на задълженията активи на длъжника. Като съответно на закона е определил избирането на отчетната стойност на активите за съпоставянето * със задълженията на ДЗЛ. Обсъдил е представените от данъчния субект субект счетоводни документи, за да заключи, че активите са отметени по цена на придобиването и е начислявана амортизация, която отразява овехтяването. Изключил е да съществува основание за определяне на пазарна цена без активите да са предмет на сделка. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Б. не е допуснал опущения в процеса на доказване. И без да е заявено експлицитно, ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Доказването на съществуването и размера на публичните задължения е с позоваване на информация от данъчно-осигурителната сметка по справка от 24.11.2014 г., както и справка от публичен изпълнител, а стойността на активите и размерът на задълженията са определени по счетоводния баланс на проверяваното лице. Генерираната в данъчно-осигурителната сметка информация я определя като база данни /вж. чл. 80, ал. 1 и чл. 87 от ДОПК/. Оспорването на този информационен източник е проверено в хода на съдебното дирене с помощта на източник на специални знания. Заключението от СИЕ е потвърдило както съществуването на публичните задължения, така и тяхното превишение над намалените със задълженията стойност на активите. Неоснователен е доводът за дължимо измерване на имущественото състояние на регистрираното лице по пазарна цена на активите му. Използването от законодателя количествена характеристика на актива в редакцията на чл. 176, т. 4 ЗДДС е стойност. Тя е съобразена с изискването на чл. 13 и сл. от ЗСч /отм., в сила до 01.01.2016 г./ активите да се оценяват и записват при тяхното придобиване /чл. 13, ал. 1/ по историческа или друга цена /вж. и чл. 13, ал. 2/, с възможност за последващи оценки /ал. 3/. Активите се класифицират и представят с финансовите отчети /балансът е част от структурата на финансовия отчет /т. 2, б. "а" от СС № 1 - Представяне на финансови отчети/ и на амортизируемите от тях се начислява амортизация /чл. 15 от отменения ЗСч/. Балансовата стойност отчита амортизациите и корекциите със загубите от обезценка и извършени преоценки и тя е сумата, с която активът се признава във финансовия отчет - т. 2 от СС № 16 - Дълготрайни материални активи. Финансовия отчет /в частта за отчета за приходите и разходите/ е информационен източник и за задълженията на предприятието. В глава двадесет и пета на ЗДДС, където е ситуирана и разпоредбата на чл. 176 ЗДДС, понятието пазарна цена е използвано в текста на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, т. е отсъствието му в чл. 176 ЗДДС не е законодателен пропуск. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Самостоятелно основание за правомощието на приходната администрация да прекрати регистрацията в специалния регистър по ЗДДС е размерът на публичните задължения на касатора, превишаващ намалената със задълженията му стойност на активите /чл. 176, т. 4 от ЗДДС/. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения по-големи от редуцираните с другите му задължения активи е източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено с целите на гл. ХХV от ЗДДС. С арг. от чл. 83, ал. 4 и чл. 160, ал. 1 ДОПК предмет на съдебен контрол при оспорването на акта за дерегистрация е първоначалния акт, а не този на решаващия орган. Затова и първостепенният съд не е дължал преценка на осъществяването на наведеното за първи път в юрисдикционния акт основание за дерегистрация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение