Решение № 2672 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г.

Решение № 2672 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - К. против решение № 191/6.10.2016 г., постановено по адм. дело № 74/2016 г. по описа на Административен съд - К.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу постановения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции. Ответниците - д-р Н. И. К. и д-р О. Т. И., чрез процесуален представител, оспорват основателността на касационната жалба. Поддържат становище за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение и искат оставянето му в сила. Претендират присъждане на направените съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя решение № 1040-09-5/29.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане № РО-5-09-00090055/9.12.2015 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - К. по чл. 110, ал. 1 от КСО за събиране на сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-09-00086045/27.11.2015 г. в размер на 1 925.60 лв. от д-р Н. И. К., д-р О. Т. И. и д-р В. Т. И., в качеството им на членове на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. И. Р." ЕООД - гр. Д.. При постановяване на оспорваното решение съдът приема, че в конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии, настъпила в резултат на отменено Експертно решение (ЕР) № 99/15.01.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. И. Р." ЕООД - гр. Д.. Решаващият съд съобразява изготвеното и прието като неоспорено от страните заключение вх. № 3829/26.09.2016 г. на вещото лице д-р Р. М., чийто извод е, че с оглед обективните данни в приложените писмени доказателства, не се установява некоректно неспазване на изискванията на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ за отправните точки за оценка ТНР и на вида и степента на увреждане, както и в изискванията на Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ за методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в %. Съдът приема за безспорно, че в ЕР на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в това административно производство. В мотивите на проверявания съдебен акт са изложени аргументирани съображения, съгласно които, реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е обусловено от наличието на установени вреди от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В заключение е обоснован извод, съгласно който не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Настоящият състав споделя установената практика на ВАС (решение № 9108/21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 9170/2015 г. по описа на ВАС, решение № 15988/3.12.2013 г., постановено по адм. дело № 12532/2013 г. по описа на ВАС), съгласно която според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от НМЕ експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1 - 9 а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1 - 5. Съгласно чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. С оглед изложеното може да се направи обоснован извод, че реализирането на отговорността по реда на чл. 110 КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но при условие, че те са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Такова нарушение би било налице, ако е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма - например чл. 62 НМЕ, като заедно с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, а само такова, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка, знания, умения и придобит с практиката опит в определена област на здравеопазването, на които е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза, но се изразява в свободна, независима, субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени параметри, в които експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на експертни действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им и това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО. Приемайки нормата на чл. 110, ал. 1 КСО, законодателят е имал в предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. По делото е назначена, неоспорена от страните и кредитирана съдебно-медицинска експертиза, която по несъмнен начин е извела, че не се установяват обективни данни в приложените по делото доказателства, за наличие на некоректно и умишлено неспазване на изискванията на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ за отправните точки за оценка ТНР и на вида и степента на увреждане, както и в изискванията на Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ за методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в %, при издаване на ЕР-ТЕЛК-2014 г. В отговора си по т. 1 от заключението, вещото лице изрично е вписало, че необходимите изисквания по цитираните нормативи са спазени. При постановяване на новото ЕР № 627/2015 г. ТЕЛК се е съобразила точно с указанията на НЕЛК. С оглед на гореизложеното в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал., т. 1, предложение последно от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществена отговорност на членовете на ТЕЛК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ответниците, представените от тях доказателства (фактура № 3949/3.11.2016 г. и договор за правна помощ) и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ТП на НОИ - К. следва да заплати на д-р Н. И. К. и д-р О. Т. И. направените от тях разноски в общ размер на 240 (двеста и четиридесет лева), заплатени за възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,