Решение № 9248 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2017 г.

Решение № 9248 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) подадена, чрез пълномощника юрисконсулт Д. С. - Трайкова срещу решение № 5693/12.10.2017 г., постановено по административно дело № 6964/2017 г. на Административен съд С.- град, с която е отменено Решение № 10883/30.05. 2017 г. на председателя на ДАБ, в частта относно отказа да бъде предоставен хуманитарен статут на Д. Ю. Х. - гражданин на Ирак. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по отношение на чужденеца са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочва се, че в гр. С. не се водят бойни действия и не е налице безогледно насилие. Сочи, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. Моли да се отмени съдебното решение в обжалваната част, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Чолаков, които поддържа по същество доводите изложени в касационната жалба, представя четири броя справки от дирекция "Международна дейност" - ДАБ при МС за актуалната ситуация в държавата по произход - Ирак, с вх. № № съответно МД -1212/20.10.2017 г., МД-1175/11.10.2017 г., МД-1183/13.10.2017 г. и вх. № МД- 436/11.05.2018 г., както и протокол от проведено интервю с рег. № УП 19256/11.11.2016 г. Ответникът- Д. Ю. Х. редовно призован, в съдебно заседание се явява лично с преводач. Не оспорва касационната жалба, не е съгласен с оспореното решение и заявява, че желае да се завърне в Ирак. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира съдебното решение за неправилно, по отношение на който са налице част от релевираните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е тълкувал материално - правната норма на чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 от ЗУБ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С Решение № 5693/12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 6964/2017 г. на Административен съд С.- град е отменено Решение № 10883/30.05.2017 г. на председателя на ДАБ в частта, с която на Д. Ю. Х., гражданин на Ирак, етническа принадлежност кюрд, вероизповедание: йезид е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ и преписката е изпратена за ново произнасяне относно предоставяне на хуманитарен статут при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Д. Ю. Х., срещу Решение № 10883/30.05.2017 г. на председателя на ДАБ в частта, в която му е отказано предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. За да стигне до този резултат решаващият съд приема за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално-правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Посочва се, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. От друга страна от решаващия съд не се споделят изводите на административния орган относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Приел е, че независимо от факта, че гр. С. и околностите, където се намира домът на жалбоподателя Д. Х., не се намира вече под контрола на Ислямска държава, не може да се приеме, че съществуват сигурни и подходящи условия за живот на него и семейството му. Посочил е по натам в мотивите си, че в гр. С. и околностите му, все още са налице въоръжени конфликти между представители на различни групировки, които според наличните данни и според оценката на очертаната в решение на СЕС по дело № С-465/07 пълзяща скала на насилието, може да бъде квалифициран като безогледно насилие, представляващо тежка заплата срещу живота или личността на цивилно лице, представител на малцинствена религиозна група. Позовавайки се на представената (л. 30 от адм. дело 6964/2017 г.) по административната преписка от дирекция "Международна дейност" - ДАБ справка с вх. № МД-270/02.03.2017 г. е направил е извод, че Автономното кюрдско правителство не само, че не толерира установяването в контролираните от него територии на прогонени малцинствени групи, но и не проявява търпимост към тях, ограничавайки правата им и осъществявайки тормоз. След подробен анализ на обстановката в региона и сигурността на йезидите като малцинствена група в И. К. е приел, че чужденецът може да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание, след завръщането си в Ирак или И. К. В допълнение е посочил, че обстоятелството, че целта му е била да достигне до Германия, не е основание да се откаже предоставяне на международна закрила в България. Въз основа на тези изводи е приел, че постановеният отказ да бъде предоставен хуманитарен статут е в противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен и преписката върната за ново произнасяне от ДАБ. В останалата част, относно отказът за предоставяне на бежански статут, решението е потвърдено. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е основателна. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването в частта, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на обжалвания акт в резултат на допуснато от органа нарушение на материалния закон, поради противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка изготвена от дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 02.03.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в Ирак са налице въоръжени сблъсъци между бойци на Ислямска държава (ИД) и иракските сили за сигурност и кюрдските отряди. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на неговото присъствие на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая следва да се отчете и фактът, че от административния съд е игнорирано териториалното дeлeние на Ирак, като в района на столицата Багдад и И. К. няма вътрешен въоръжен конфликт и не е налице безогледно насилие. Град Б. и И. К. не са част от територията, които са под контрола на Ислямска държава и на която се водят военни действия и не са застрашени от нея. По отношение на тези територии, обстановката по сигурността е относително спокойна. Данните по делото сочат, че на територията на И. К., както и в други части на Ирак се осъществява вътрешно разселване и обстановката в тях не отговаря на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от събраните по делото доказателства е, че касаторът е икономически мигрант, (в интервюто проведено със служител на ДАБ на л. 45 е посочил, че целта му е да стигне до Германия) което не съответства на изтъкнатите в заявлението за предоставяне на статут причини. От събраните по делото доказателства не се обосновават правно - релевантни факти, който да обосновават наличието на материално - правните предпоставки на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от данните от приложената по настоящото дело справка с вх. № МД-1183/13.10.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, независимо от това, че районът около гр. С. е един от най - засегнатите иракски градове от нахлуването на Ислямска държава в областта, след освобождението на града през 2016 г. постепенно започват да се полагат основите на завръщането на местните жители, които са разселени в други райони на Кюрдистан. Видно също от справки с вх. № МД-1212/20.10.2017 г. и с вх. № МД-1175/11.10.2017 г. представени по касационното дело е, че в областта липсват данни за наличие на насилие, което да е породено от въоръжен конфликт, и което да е повсеместно. Действително след проведения референдум за независимост, централното правителство на Ирак спира международните полети от и до региона на И. К. В същото време, обаче вътрешните полети от и до столицата Багдат се извършват ежедневно. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че поради определени негативни нагласи спрямо кюрдите - йезиди в И. К., това може да постави в риск чужденеца да понесе посегателствата по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ не кореспондира с установените по делото факти. В случая, така направеният от съда извод за опасност по отношение на Д. Х. е само абстрактно вероятна. Ето защо настоящият касационен състав счита, че в конкретния случай, независимо дали са налице определени негативни нагласи към кюрдите - йезиди в И. К., където касационния ответник е живял с семейството си преди да напусне окончателно Ирак и където се е върнал след първоначалното му напускане на страната, реална опасност по отношение на него не се установява. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Според справка с вх. № МД-1212/20.102017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност", обстановката в И. К., където чужденецът е пребивавал преди да напусне страната не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Положението в тази част на страната е "сравнително безопасно" и "задоволително". Жалбоподателят не е напуснал родината си поради опасности по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗУБ и не съществуват причини при завръщането си да бъде изложен на такива опасности, като се имат предвид конкретните възможности за разселване и за пребиваването му при негови роднини. С оглед на обстановката в столицата Багдад и И. К. и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отменено Решение № 10883/30.05.2017 г. на председателя на ДАБ, в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Ю. Х. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата му срещу решението и в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд