Решение № 6082 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16213/2009 г.

Решение № 6082 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16213/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Съюза на частните предприемачи в сухопътния транспорт "Възраждане" със седалище в гр. София, представлявано от Венелин Георгиев Неделчев срещу заповед № РД 08-418/5.11.2009 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с твърдения за нейната незаконосъобразност поради противоречие с чл. 32 от Наредба № 11/2002 г. за международен превоз на пътници и товари. Твърди се, че с в пункт 1.2 се въвежда допълнителен критерий за кандидатите за ЕКТМ/СЕМТ разрешителни за 2010 г., както и че това изискване е в колизия с изискването по пункт 9.1.3 от същата заповед. Иска се отмяна на заповедта или в частност отмяна на разпоредбата на пункт 1.2. Ответникът министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното: С обжалваната заповед № РД 08-418/5.11.2009 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11 за международния автомобилен превоз на пътници и товари е определен реда и условията за разпределение и контрол по използуването и отчитането на многостранните и многократни ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за международен превоз на товари по шосе за 2010 г. Съгласно пункт 1.2 се изисква превозвачите, наред с останалите визирани условия, да притежават най-малко от един автомобил, отговарящ на изискванията на "Евро III Сигурен", и/или "Евро IV Сигурен" и/или "Евро V Сигурен", които да са собствени или на лизинг, като лизингодателят трябва да не притежава лиценз на Общността или лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България. В точка 9 превозвачите се задължават при използуване на разрешителното ЕКМТ/СЕМТ да спазват определени изисквания, едно от които - в пункт 9.1.3, да носят в себе си договорът за наем или лизинг, когато се използува наето или на лизинг превозно средство при извършване на дейността по пункт 9.1. Със Закона за автомобилните превози са уредени условията и реда за осъществяване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАвтП министърът на транспорта ръководи и контролира осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари в Р. България. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е предвидено, че международен превоз на товари може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз и разрешително. Условията и редът за издаване на разрешително се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който упражнява и контрол по използването на лиценза и разрешителните. На основание законовата делегация, с Наредба № 11/31.10.2002 г. са регламентирани изискванията за осъществяване на международен превоз на пътници и товари. Разпоредбата на чл. 20 от Наредбата разписва редът за получаване на еднократни разрешителни за международни превози и товари на българските превозвачи. Съгласно цитираната разпоредба, заявяването на еднократни разрешителни се извършва от превозвачите или упълномощени от тях лица за всеки конкретен превоз. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, при упражняване на предоставените му по закон правомощия и е насочена към неопределен, но определяем кръг правни субекти, поради което е общ административен акт. В нея са визирани общите правила за разпределение на ЕКТМ/СЕМТ разрешителни. Тъй като административният акт е издаден от органа при условията на оперативна самостоятелност, контролът на съда за законосъобразност се разпростира само до преценка дали е в установените законови рамки на правомощията му и съобразен ли е с целите, за които са предоставени същите. Европейска Конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ) разпределя между страните-членки квотите разрешителни за извършване на определен брой международни пътувания. Разрешителните се разпределят между транспортните предприятия за извършване превози по шосе от компетентния орган в страна на регистрация, която е чл. на ЕКМТ, в съответствие с националните условия и критерии. В рамките на предоставената му компетентност от международните споразумения и от националното законодателство, министърът е заложил в Наредба № 11/2002 г. критериите, въведени в закона при издаване на разрешителните. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата лицата по чл. 2, ал. 1 участват в разпределението на разрешителните по ал. 1 с регистрирани само в Република България превозни средства, които самостоятелно или включени в състав от пътни превозни средства - автомобил с ремарке или влекач с полуремарке, са с товароносимост над 20 т или полезен закрит обем не по-малко от 80 куб. м. Режимът и характеристиките на тези регистрирани само на територията на РБ превозни средства е уточнен именно с издадената и оспорена понастоящем заповед. Съдържанието на пункт 1. 2 от заповедта не противоречи на подзаконовия нормативен акт. Неоснователно е твърдението, че се въвеждат несъществуващи в Наредбата и Закона за автомобилните превози условия. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, "превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. А според т. 14 "международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Атакуваното условие на пункт 1.2 не дописва Наредбата, а с оглед правомощията на издателя на заповедта и в съответствие с изискванията на закона индивидуализира едно от изискванията за превоз на товари. Безспорна е целта, заложена в нормата за завишената отговорност при извършване на международни превози. Това изискване е и вид гаранция за качествени и надеждни превози, което има приоритет пред персоналната финансова защита за превозвача. Тези изисквания са поставени пред всички кандидати за участие в разпределението на разрешителните ЕКМТ/СЕМТ, като не се въвеждат условия, поставящи определени превозвачи в по-неблагоприятно положение. В подкрепа на тези изводи е и изискването на пункт 9.1.3, от което е видно, че въобще не е отпаднало условието за кандидатстване с превозни средства под наем. В този смисъл изложеното от жалбоподателя тълкуване е превратно и не намира подкрепа нито в Закона за автомобилните превози, нито в Наредба 11/2002 г. на министъра на транспорта. Предвид изложеното настоящият състав счита жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд