Решение № 15559 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2012 г.

Решение № 15559 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9117/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Селме Невзатова Кукушева от гр. Пещера, срещу решение № 1230/23.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1481/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението изцяло да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № 11-ОА-971/18.04.2011 г. на кмета на община гр. Пловдив. Претендира присъждане на разноските и за двете инстанции. Ответникът, кмет на община гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсутско възнаграждение за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Селме Невзатова Кукушева срещу Заповед № 11-ОА-971/18.04.2011 г. на кмета на община гр. Пловдив, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1 и др. ЗУТ е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване и схеми електрификация, водопровод и канализация, за поземлен имот с идентификатор 56784.10.14, като се образуват УПИ 10.125 и УПИ 10.126 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с отреждане за спорт и атракции и предвиждане на свободно застрояване. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. Жалбоподателката е собственица на съседен поземлен имот с идентификатор 56784.10.94 от кадастралната карта на гр. Пловдив, като кадастралната граница на имота й в югозападна посока съвпада с кадастралната граница на имота, предмет на заповедта. С оглед на това тя е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ да оспорва процесната заповед, но само дотолкова, доколкото се засягат непосредствено нейни права и законни интереси, т. е. се засяга се непосредствено имота й, съгласно ал. 1 на посочения текст. В тази връзка не се засяга имотът й, ако евентуално не е предвидено лице на новообразуваните УПИ, а се засягат правата на собствениците на същите имот. Тя не е активно легитимирана да претендира евентуално нарушени чужди права. Освен това от събрания доказателствен материал не се установява по някакъв начин да са нарушени правата й, със непосредствено засягане на собствения й имот. С процесната заповед не е определена хигиенно-защитна зона, като издаденото здравно заключение за съгласуването на ПУП е без такава зона, от което следва, че предвиденото строителство в новообразуваните УПИ няма да отделя вредности. Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда /отменена и недействуваща, считано от 17.05.2011 г./ има предвид да се предвиди съответно разстояние до жилищната зона на населените места, а не до имоти, извън нея, какъвто е имотът на жалбоподателката /чл. 1 и 2 от посочената наредба/. В тази връзка неотносимо е оплакването, че след като за имот с идентификатор 56784.10.13 е била предвидена хигиенно-защитна зона, следвало да се определи и за настоящето одобряване на ПУП. Този имот не е в обхвата на процесната заповед, а собственикът й като съседен на имота, предмет на заповедта не е оспорил същата, а след отмяна на посочената наредба тя е неприложима и е неотносима за законосъобразността й. Към момента на издаването й, е установено, че са спазени изискванията за изготвените и одобрени схеми за електро, водопровод и канализация, които не подлежат на обществено обсъждане, а е налице и съгласуване със съответните органи. Не се засяга съществуващия водопровод, като това оплакване не касае правата и интересите на жалбоподателката, а собственика на водопровода. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, с които е отговорено на всички правени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, а с касационната жалба се правят същите оплаквания, но като необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, не се налага приповтарянето им. Решението е обосновано, тъй като правните му изводи кореспондират на събрания доказателствен материал и на установените правно релевантни и факти и обстоятелства. От извършената проверка на делото не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му, твърдяни с касационната жалба. Правилно жалбоподателката е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение на общината в размер на 150 лв, която сума е в минималния предвиден размер, тъй като общината е представлявана от юрисконсулт пред първата инстанция, а искането е направено своевременно, преди приключване на устните състезания. Не е нарушен чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като допустимо, валидно и правилно следва да се остави в сила. Следва на община гр. Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като е представлявана от юрисконсулт, в размер на 150 лв, съгласно посочените по-горе текстове от наредбата, ГПК и АПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК