Решение № 367 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2016 г.

Решение № 367 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на М. И. Д. от гр. Б. против решение № 1095 от 6.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2195 по описа за 2015 г. на Административен съд - Б.. Р. се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Ответникът - Областна дирекция на МВР Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Производството пред АС - Б. е било образувано по предявения от М. И. Д. от гр. Б. против ОД на МВР Б. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 500 лв. за причинени от незаконосъобразни действия на служители на МВР Б. неимуществени вреди във връзка с фактическото му задържане за около 2 часа в 01 РПУ на МВР Б. на датата 10.07.2015 г. Съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. В хода на съдебното производство съдът е установил следната фактическа обстановка, изложена в решението, която настоящата инстнация възпроизвежда изцяло: На 3.04.2013 г. е изготвена докладна записка от полицейски инспектор при Второ РПУ - Б., за проведена профилактична беседа с ищеца относно негово изявление, че ще се самозапали на 8.04.2013 г. в знак на протест срещу неправомерно направени от него разходи, по отношение на проведено лечение на дъщеря му. На 23.01.2015 г. е изготвен рапорт от служител при О. Б. за това, че по време на дежурството му ищецът се е обаждал многократно (около 10-12 пъти) с мотив, че е глобен неправомерно и е обявил, че след саморазправа със служители на общината ще се самозапали. С докладна записка, изготвена на 26.01.2015 г. полицейски инспектор при Второ РПУ - Б. докладва за извършена профилактична беседа на 22.01.2015 г. с ищеца Д.. С докладна записка от 10.07.2015 г. мл. експерт в група "Териториална полиция" към сектор "Охранителна полиция" при Първо РПУ - Б. докладва, че на същата дата около 13.50 часа са били изпратени от ОДЧ 24 на площада пред О. Б., къде лице заплашвало, че ще се самозапали. Посочва, че на мястото докато са оглеждали района към тях се е приближило лице представило се като г-н Д. и хванал за ръка малко детенце. Била му е поискана личната карта, която той е предоставил доброволно. Видимо в себе си е нямал вещи и предмети за осъществяване на заплахата. След като са уведомили ОДЧ 24 за случая, по негово разпореждане са придружили Д., за снемане на сведения от дежурния по управление. На 10.07.2015 г. е изготвена докладна записка и от полицейски инспектор при Първо РПУ - Б., относно сигнал за лице подготвящо самозапалване пред О. Б.. П. се, че лицето Д. се е явило в управлението, придружено от двама полицаи, които са получили сигнала и са били изпратени на място от ОДЧ. Полицейският инспектор е провел разговор с Д.. Бил е съставен протокол за полицейско предупреждение, който ищецът е отказал да подпише . Видно от докладната записка, на последния е била предложена беседа с психолог, но същия категорично е отказал, като малко по-късно е напуснал сградата на управлението. Посочено е, че по време на престоя си в управлението Д. не е ограничаван в правата си - да води телефони разговори, да отиде до магазина за вода и да води разговори с други хора. На 10.07.2015 г. е изготвени и доклад за установени факти и предприети действия по отношение на лицето Д.. До началника на Първо РПУ - Б., с рег. № 431 000-2582/20.07.2015 г., е изпратено сведение от оперативен дежурен Общински съвет по сигурност и главен специалист в отдел "УКОМП" за получен сигнал на 10.07.2015 г. в 11.27 часа от мъж, представил се за ищеца, който е обявил, че след 20 минути ще дойде с туба бензин пред О. Б., за да се самозапали. Посочено е, че същия сигнал е приет и в 13.46 часа и в 14.22 часа. На 21.07.2015 г. е изготвена докладна записка от ст. инспектор при Първо РПУ на МВР - Б. във връзка с подаден на 10.07.2015 г. сигнал от Д. за самозапалване. От същата се установява, че е проведен разговор с брата на ищеца. На 21.07.2015 г. е изготвена докладна записка от инспектор към Първо РПУ - Б., за извършена проверка по заведените преписки във връзка с подадения сигнал от ищеца . Докладната записка преповтаря посочените по-горе извършени действия, като се допълва, че на Д. е била връчена призовка да се яви на 15.07.2015 г. при полицейския инспектор, но лицето не се е явило за провеждане на беседа и снемане на сведение, относно подадените сигнали и заплахи по телефона за самозапалване. На 24.07.2015 г. е изготвена докладна записка от мл. експерт при Първо РПУ - Б., относно подаден сигнала за самозапалване пред О. Б. на 10.07.2015 г. около 14.00 часа . От същата се установява, че пристигайки на място автопатрул при Първо РПУ - Б. е извършил проверка на Д., който е бил поканен да се яви в управлението. Лицето се е явило, а след 15 минути е дошла и съпругата му. Направен опит за провеждане на беседа със съпругата, но същата е отказала. На 27.07.2015 г. е изготвена докладна записка от инспектор при Първо РПУ - Б., относно извършена проверка по образуваната преписка във връзка с подадения сигнал за самозапалване. В същата е посочено, че Д. доброволно е отворил личния си автомобил, за да се уверят полицейските служители, че в него няма запалителни течности. Описана е и направената справка във Второ РПУ - Б., обслужващо адреса на ищеца, за проведени с него беседи на 3.04.2013 г., 22.01.2015 г., както и за направени от него други подобни изявления. С постановление от 24.07.2015 г. от прокурор при Районна прокуратура Б., е разпоредено да се извърши допълнителна проверка по преписка № 431000-2582/2015 г. по описа на Първо РПУ- Б., във връзка с подаден сигнал от оперативен център на О. Б.. Д. Районна прокуратура - Б. е подадена жалба от М. Д.. На 10.08.2015 г. до Директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР е изпратена справка по извършена проверка по сигнал вх. № Ж-52/17.07.2015 г. по описа на сектор "правно-нормативно обслужване и жалби" към Главна дирекция "Национална полиция" - МВР ), подписана от инспектори на сектора. В справката са направени изводи, за допуснато нарушение на служебната дисциплина от полицейски служители, изразяващи се в извършено фактическо задържане на М. Д., без да са съставени документите, изискуеми с нормата на чл. 74 от ЗМВР и съответния подзаконов нормативен акт, липса на отбелязване за посещението на ищеца в полицейското управление в книгата за пропускателния режим, и неупражнен контрол върху действията на служителя, извършил фактическото задържане. Във връзка с постановлението за възлагане на допълнителна проверка от прокурор при БРП е извършена такава, като е изискана справка от ЦПЗ за налична информация в картотеката им за лицето М. Д.. От отговора се установява, че за лицето не е открита медицинска документация в картотеката. Във връзка с извършената допълнителна проверка, е изготвена докладна записка от инспектор при Първо РПУ - Б.. С постановление от 30.09.2015 г. прокурор при БРП е разпоредил да се извърши отново допълнителна проверка. Във връзка с това, на 8.10.2015 г. до директора на дирекция "УКОРС" О. Б. е изпратено писмо, с което е поискано предоставянето на звукови записи от проведени разговори с М. Д. за времето от 13.30 до 14.30 часа на 10.07.2015 г. В отговор на 14.10.2015 г. е посочено, че такива записи не съществуват, тъй като в оперативния център на О. Б. няма изградена записваща аудио система (л. 78). Във връзка с извършената допълнителна проверка, е изготвена докладна записка от инспектор при Първо РПУ - Б.. На 17.11.2015 г. прокурор при БРП, с постановление е разпоредил отново извършване на допълнителна проверка. С докладна записка от 1.12.2015 г. полицейски инспектор при Второ РПУ - Б. докладва, че не са установени преписки заведени по повод изявление за самозапалване от лицето Д., а има само изготвени две докладни записки за проведени профилактични беседи по същия повод . На 11.12.2015 г. е изготвена докладна записка от мл. полицейски инспектор във връзка с извършена проверка по преписка с вх. № 2582/2015 г. по описа на Първо РПУ - Б.. Н. 11.01.2016 г. прокурор при БРП с постановление отказва да образува досъдебно наказателно производство по преписка № 431000-2582/2015 г. по описа на Първо РПУ при ОД на МВР - Б.. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Т. Ц. и Д. М., двамата служители в 01 РПУ на МВР Б. С. Ц. - разузнавач в Първо РПУ - Б. посочва, че на 10.07.2015 г. е получен сигнал от дежурния на ОД на МВР - Б. за лице, което заплашва да се самозапали пред сградата на О. Б.. Д. офицер ги е изпратил на място, където с колегата М. Ж., постовият на Общината и началникът на отдел УКОРС към община Б. са огледали района и са застанали пред сградата. Твърди, че ищеца сам е дошъл при тях, като е държал малко дете за ръката и се е представил. Колегата на Цолов е поискал личната карта на Д., който доброволно я е дал. След докладване на дежурния на Областна дирекция МВР, че лицето е установено, Д. е поканен в Първо РПУ за изясняване на случая. Същия доброволно е тръгнал към управлението с колегата Жечев, а Цолов. се е качил на служебния автомобил, за да го върне в управлението. Когато е пристигнал посочва, че ищеца вече е разговарял с колегата Манчев (тогава дежурен офицер), а след това с началника на управлението. Разяснява, че на Д. му е била връчена призовка, която той е отказал да подпише. След това си спомня, че ищеца си е тръгнал, но не е видял точно кога е станало това. С. М., полицейски инспектор в Първо РПУ - Б. посочва, че на 10.07.2015 г. към 14.00 часа се е получил сигнал за лице което се е обадило на дежурния в Общината със съобщение, че ще се самозапали. Пояснява, че му е било възложено от началник сектор да работи в екипа по случая. Беседвал е с него за това което е казал по телефона. Спомня си, че ищецът е отишъл за вода до магазина. Посочва, че разговорът е продължил малко повече от час, но Д. е отказал да даде сведения и данни. Бил е съставен протокол за полицейско предупреждение, който ищецът е отказал да подпише. Разяснява, че Д. не е бил ограничаван по никакъв начин да излиза. Посочва, че е излизал два пъти до магазина без никой да го придружава. Мисли, че му е била връчена призовка, която е отказал да подпише. По отношение поискана лична карта на Д. посочва, че редът в управлението е когато някой гражданин го посети да се записват имената и часът на посещението. Заявява, че картата му е била върната вероятно след като са били записани данните. Посочва, че не е издавана заповед за задържане, както и че при задържане лицата се разпитват в отделна стоя, прави се претърсване на лични вещи и декларация в която се пишат иззетите вещи. Въз основа на горните фактически обстоятелства съдът е изложил правните си изводи за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ като се е обосновал с липса на незаконосъобразни действия на полицейските служители спрямо ищеца Д. и недоказаност на твърдените неимуществени вреди. Съдът е приел за установено, че на 102015 г. по отношение на ищеца полицейските служители не са извършили незаконосъобразни действия, тъй като са действали в рамките на правомощията им, регламентирани с нормата на чл. 61, ал. 1 чл. 65, ал. 2 и чл. 70 ЗМВР. Според съда предприетите действия в хода на проверката са целели да установят кой е подател на сигнала и дали действително има опасност да бъде извършено самозапалване, като отбелязва, че ищецът сам е отишъл до полицейските служители и се е представил. Извършена е била проверка за установяване на самоличността на ищеца, същият е бил отведен в полицейското управление, като това не е станало принудително. В РПУ с ищеца е била проведена беседа, предложена е била консултация с психолог и съставен предупредителен протокол, т. е. действията са насочени към изясняване на фактите и вземане на мерки за предотвратяване на евентуални нарушения на обществения ред. По отношение на ищеца не е било предприемано задържане по см. на чл. 72 от ЗМВР, тъй като правото му на свободно предвижване не е било ограничавано, същият имал възможност свободно да излиза от управлението. В мотивите си съдът обсъжда констатациите по в справка по извършена проверка по сигнал вх. № Ж-52/17.07.2015 г. по описа на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби" към Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, подписана от инспектори на сектора. Констатациите по установените в хода на проверката факти и правните изводи не се възприемат от съда, като се сочи, че те не се ползват с обвързваща доказателствена сила. По същество справката съдържа преценка, извършена от длъжностни лица в хода на развило се производство по подаден сигнал. Още повече, че липсват доказателства тази преценка да е предпоставила предприемане на конкретни мерки от компетентен орган, по отношение на лицата, посочени в справката. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В противоречие със съдопроизводствените правила, изискващи пълно и всестранно изясняване на случая, съдът е игнорирал доказателствената сила на Справка от 10.08.2015 г., вх. № Ж-52/17.07.2015 г. по описа на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби" към Главна дирекция "Национална полиция" - МВР за извършената проверка по сигнал. Същата, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК представлява неоспорен и необорен официален документ, издаден длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред тях и за извършените от тях действия. В тази връзка, при наличната материална доказателствена сила на представената справка, в нарушение на процесуалните норми съдът е игнорирал доказателствената й сила, досежно направените волеизявления пред органите на инспектората на МВР и извършените пред тях действия. Видно от съдържанието на справката, доколкото тя е издадена по сигнал за същите оплаквания на М. Д., т. е. документът е както допустим, така и относим за настоящия спор, контролните органи са изискали, получили и анализирали писмени обяснения от общо 9 лица и общо 16 писмени сведения и справки, всички относими към настоящия правен спор. Доколкото, в съответствие с принципа на истинност - чл. 7, ал. 2 АПК, съдът е длъжен да прецени всички факти и доводи от значения за случая, административният съд по настоящия правен спор е нарушил това свое задължение и не е анализирал фактите, установени с представения официален документ. За конкретния правен спор тези факти са свързани с данни, от които да се направи извод за законосъобразността на отвеждането на ищеца и присъствието му за периода от около 14 ч. до около 16 ч. на датата 10.07.2015 г. в 01 РПУ Б.. О. данните в справката става ясно, че същият е бил отведен в 01 РПУ. Обстоятелството, че не се е противопоставил и доброволно се е съгласил да отиде в 01 РПУ Б. не сочи, че е налице законово основание за това. Неправилен и необоснован е направеният извод, че всички действия на служителите на МВР са законосъобразни, тъй като са в изпълнение на правомощията им по чл. 61 и чл. 65 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 61 ЗМВР предоставя на служителите на МВР общо правомощие по предотвратяване, пресичане и превенция на престъпления, като ги задължава да извършват комплекс от мерки за обща и индивидуална превенция на престъпленията и правонарушенията. Разпоредбата на чл. 65 ЗМВР урежда правомощието за устно или писмено предупреждение при наличие на достатъчно данни, че едно лице може да извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Нормата на чл. 72 ЗМВР е специална и урежда случаите, основанията и реда, както и задълженията на служителите и правата на лицата при полицейско задържане. Видно от съдържанието на нормата на чл. 65 ЗМВР законосъобразното писмено предупреждение изисква задължителното съставяне на предупредителен протокол, като се посочва редът за това. Съставянето на такъв не е обусловено от присъствието на лицето в полицейското управление. Присъствието на едно лице в полицейското управление винаги се извършва по ред и на основания, предвидени в закона, които се удостоверяват надлежно във водената документация. Неспазването от страна на полицейските служители на процедурните изисквания за това би поставило лицето в ситуация на задържане - фактическо или правно, доколкото се нарушава основно право, защитено от чл. 5 от ЕКПЧ/Право на свобода и сигурност/, в хипотеза, когато лицето не се намира в полицейското управление по свое желание за извършване на административна услуга. Всяко влизане на лице в полицейско управление следва да се удостовери документално, като в зависимост от повода за това се попълват и съставят съответните регистри, водени от служителите на МВР. Неудостоверяването на посещението на лицето в управлението води но нарушение на задължителните нормативни изисквания на съответните инструкции, действащи за служителите от МВР. Видно от справката от 10.08.2015 г., вх. № Ж-52/17.07.2015 г. по описа на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби" към Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, присъствието на ищеца Д. в 01 РПУ- Б. не е било удостоверено чрез вписване на същото и посочване на основанието - призоваване за извършване на действия спрямо него, посещение по негово искане за извършване на услуга и т. н., така щото да се изключи хипотезата на задържането му. За присъствието на ищеца в управлението не е била издадена и заповед по чл. 72 ЗМВР, ведно с изискуемата за случая декларация, подписана от задържаното лице. При това положение присъствието на ищеца Д. в полицейското управление не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като фактическо задържане от страна на полицейските служители, което е извършено без наличието на законово основание по чл. 72 ЗМВР, в нарушение на процедурните изисквания, посочени в този законов текст. За тази квалификация е без значение обстоятелството, че по искане на служителите на МВР ищецът доброволно, а не принудително се е явил в управлението на МВР. По изложените съображения, като не е обсъдил данните от представената справка от 10.08.2015 г. съдът е достигнал до неправилни и необосновани изводи за липса на незаконосъобразни действия от страна на служителите РПУ Б. по отношение на ищеца Д.. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, доколкото е повлияло върху крайния извод на съда, независимо, че диспозитивното волеизявление не обвързва съда, както правилно е посочено в решението. В случай, че съдът бе процедирал правилно би достигнал до същия правен извод за наличие на незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители спрямо ищеца и наличие на фактическо задържане на същия в 01 РПУ - Б.. Неправилни са изводите за липса на доказаност на твърдените неимуществени вреди. Както се посочи по-горе фактическото задържане поставя ищеца в хипотеза на защита на правото му по чл. 5 ЕКПЧ. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, § 1, "с" ЕКПЧ винаги води до правото на обезщетение - чл. 5, § 5 ЕКПЧ то в случая не е необходимо да се доказват като настъпили твърдените неимуществени вреди, а обезщетението от 500 лв следва да се преценява като справедливо за целите на защита на основното право. В тази връзка решението на Административен съд - Б. следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, по силата на което искът на М. И. Д. се уважи в пълен размер. Водим от горното, Върховният административен съд