Решение № 3671 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2018 г.

Решение № 3671 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5300/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Б. против решение № 426/09.03.2018 г. по адм. дело № 1017/2017 г. на Административен съд – Б.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът е посочил, че в оспорената заповед е достатъчно позоваването на нарушените разпоредби от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017), които дават яснота по фактическия състав на извършените нарушения и това обстоятелство необосновано е квалифицирано от първоинстанционния съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба – "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Б." АД, гр. Б. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 426/09.03.2018 г. по адм. дело № 1017/2017 г. Административен съд – Б. е отменил заповед № РД – 09 – 2075/29.11.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Б., с която на "МБАЛ – Б." АД, гр. Б. са наложени санкции, "финансови неустойки" в размер на 400, 00 лева за две нарушения по чл. 289, ал. 3, т. 8 и чл. 291, т. 15 от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017). Приел е, че оспореният акт страда от пороците по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Посочил е, че административният орган е следвало да изложи мотиви защо е приел, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, както и е следвало да обсъди и обори възраженията по констатациите от протокола от проверката. Решението е правилно. Обосновано административният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма. Проверката на лечебното заведение е била извършена съгласно заповед № РД – 09 – 1312/25.08.2017 г. на директора на РЗОК – Б.. Контролните органи са отразили резултатите от нея в протокол № П – Б – 101/31.08.2017 г. Арбитражната комисия към РЗОК се е произнесла по подадените възражения, но не е постигнала решение. Нарушенията са обусловени от лечението на две ЗОЛ, които са били хоспитализирани по КП № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт". Посочените нормативни основания не изчерпват в хипотезите си всички релевантни факти и обстоятелства от констатираните нарушения. Арбитражната комисия при тяхната преценка не е могла да постигне решение. Съгласно чл. 289, ал. 1 и ал. 3, т. 8 НРД МД 2017 г. при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра, като: първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на придружаващите го лица срещу подпис в "История на заболяване"(ИЗ); вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му или чрез придружаващите го лица на ОПЛ; копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение. Задължителен реквизит в епикризата е терапевтичната схема. Разпоредбата на чл. 291, т. 15 НРД МД 2017 г. изисква при документирането на хоспитализацията отразяване на използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства (вид, доза – еднократна и/или дневна, курс на лечение), както и задължително отбелязване в лекарствен и реанимационен или температурен лист на пациента и в ИЗ и в епикризата на информацията за проведеното лекарствено лечение. Видно от доказателствата по делото, лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, като това е наложило и разглеждането на процесните случаи от Арбитражна комисия. След като последната не е постигнала решение, директорът на РЗОК, упражнявайки правомощието си да наложи санкция е следвало да мотивира акта си като обсъди направените в хода на административното производство възражения. В случая мотивите, съдържащи се в протокола от проверката, са оспорени от лечебното заведение, а в оспорената заповед административният орган е преповторил дословно констатациите от протокол № П-Б-101/31.08.2017 г. Правилно съдът е отбелязал, че липсва обсъждане на възраженията на лечебното заведение, както и че не са изложени мотиви защо органът не е приел тези възражения, тъй като констатациите не могат да представляват пълни и ясни мотиви, а следва да бъдат обосновани, като се опровергае оспорването им. Правилен е изводът на съда, че в процесната заповед не са изложени ясни и фактически основания за нейното издаване, т. е., че не са спазени изискванията за форма на акта, посочен е чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Административният орган е следвало да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като е бил длъжен да обсъди възраженията му по констатациите на медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкции, съобразно материалноправните норми и в изпълнение на задължението, закрепено разпоредбите на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд шесто отделение