Решение № 167 от 25.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 650/2020 г.

Решение № 167 от 25.11.2020 г. на ВКС по н. д. № 650/2020 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на подсъдимия С. Г. Н. срещу въззивната присъда № 104/26.06.2020 г., постановена по ВНОХД № 565/2020 г. от Окръжен съд – Бургас. В касационната жалба се изтъркват аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като не е налице квалифициращият признак "на пешеходна пътека". Отправеното искане е за отмяна на присъдата, оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", пр. 2 от НК, като се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 от НК и на основание чл. 78 а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание "глоба". В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 36/18.02.2020 г., постановена по НОХД № 4/2020 г., Районният съд - Бургас признал подсъдимия С. Г. Н. за виновен в извършено на 27.09.2018 г. престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС на основание чл. 343г от НК за срок от три месеца. С присъдата подсъдимият Н. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", пр. второ от НК, както и да е допуснал нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДП. По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 565/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С атакувания сега съдебен акт така постановената присъда е била отменена на основание чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК и вместо това подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 27.09.2018 г., в [населено място], при управлението на МПС нарушил правилата за движение (чл. 116, чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДП) и по непредпазливост причинил на Х. С. Д. средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основани чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. "а", пр. 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343 г от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. Единственото оплакване е свързано с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В касационната жалба и допълнението към нея се поддържат доводи, че приетите от окръжния съд факти не позволяват да се изведе квалифициращото обстоятелство - "пешеходна пътека". Отсъствието на посочения признак по чл. 343, ал. 3 от НК се аргументира с твърдения, че поведението на пешеходците и водачите на ППС на процесното кръстовище се регулирало от пътен светофар. Идентични доводи са били поставени на вниманието на окръжния съд. Решаващият съдебен състав ги е разгледал, като в мотивите на присъдата подробно са изложени съображенията за тяхното отхвърляне, при съобразяване както с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, така и с разбирането, възприето в конкретни решения на касационната инстанция. В тази връзка съдът е коментирал легалната дефиниция на "пешеходна пътека", дадена в параграф 6, т. 54 от допълнителните разпоредби на ЗДП и разпоредбата на чл. 120 от закона, уточняваща, че "пешеходната пътека" може да бъде регулирана с пътен светофар, както е в разглеждания случай. Законосъобразно, съобразно установените по делото данни, е заключението на въззивния съд, че регулирането със светофарна уредба на място за преминаване на пътното платно от страна на пешеходци е именно "пешеходна пътека". В жалбата се пропуска същественото обстоятелство, че пострадалият Д. е започнал да пресича на разрешен за него зелен сигнал на светофара, поради което е бил с предимство, но не е успял да премине цялата пешеходна пътека. По отношение на пешеходна пътека, сигнализирана със светофар, разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДП установява задължение за водача, след подаване на сигнал, разрешаващ преминаването му - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека. Задължение, което подсъдимият не изпълнил, и това е довело до причиняване на съставомерния резултат – телесно увреждане на пресичащия възрастен пешеходец Д.. С оглед на казаното претенцията за преквалификация на деянието и за приложение на чл. 78а от НК е неоснователна. В жалбата не се изтъкват доводи, свързани с останалите основания за касационен контрол по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които да подлежат на обмисляне и да изискват отговор. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение