Решение № 9950 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. И. В., чрез адвокат А. Проданова, против Решение 1680/25.02.2025 г. постановено по адм. дело 756/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 АПК. Касаторът моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да разреши спора по същество, като отмени обжалвания административен акт. Ответникът директорът на Дирекция Социално по помагане" Хасково не взима становище по жалбата. Ответникът П. И. Г., чрез адвокат Г. Пейчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли, а решението на Административен съд - Хасково, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 1680/25.02.2025 г., постановено по адм. дело 756/2024 г., Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Б. И. В. против Задължително предписание П/Д-Х-004/11.06.2024 г., издадено от директор на Дирекция Социално подпомагане Хасково, потвърдено с Решение 26-РД06-0007 от 30.07.2024 г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Хасково. За да достигне до този правен извод от фактическа страна съдът е установил следното: Безспорно е установено, че И. Б. В. е дете на Б. И. В. и П. И. Г., които са негови родители. Детето е определено от Дирекция Социално подпомагане Хасково като дете в риск по § 1, т. 11, б. в от ДР на Закона за закрила на детето, поради което са предприети различни мерки и социални услуги. На 22.02.2024 г. е изготвен План за действие, съдържащ дългосрочна цел отглеждане на детето в сигурна и подходяща семейна среда. В него са включени краткосрочни цели: осигуряване на основните нужди на детето, поддържане на връзките му със значими лица, подкрепа и консултиране на родителите, подготовка на детето за връщане при майката и подобряване на битовите условия в дома на бащата. Планът е съобщен на двамата родители и на детето. По делото пред първоинстанционния административен съд е констатирано, че при извършена проверка относно изпълнението на плана на 03.06.2024 г., основният обгрижващ родител е бащата, но жилищно-битовите условия са незадоволителни жилището е в лошо състояние, с недостатъчна хигиена и непригодност за детето. Установено е също, че бащата не е предприел необходимите действия по подобряване на условията в жилищната среда, не подготвя детето за връщане при майката и не осигурява редовно присъствие в социалната услуга. Отбелязано е от компетентните длъжностни лица, че детето е привързано към бащата, а връзката с майката е прекъсната, като бащата иззема нейната родителска роля. Поради това е предложено издаване на задължително предписание. На база извършената проверка, на 11.06.2024 г. е изготвен социален доклад, а на същия ден са издадени Задължителни предписания П/ДХ-004, с които на бащата е разпоредено да подготви детето за връщане при майката, да подобри жилищно-битовите условия и да съдейства на Дирекция Социално подпомагане и Център за обществена подкрепа Хасково, за изпълнение на плана. За мотиви за издаването е посочено, че детето се отглежда от бащата при неподходящи условия, в противоречие със съдебното решение, постановяващо отглеждане от майката. Административният акт е връчен на бащата на 13.06.2024 г., като на 27.06.2024 г. е подадена жалба до директора на РДСП Хасково, който с Решение 26-РД06-0007/30.07.2024 г. е потвърдил задължителните предписания. Същото решение е оспорено по съдебен ред. В хода на съдебното производство е изискан нов социален доклад ПР/Д-Х/-7-001/21.01.2025, от който се установява, че детето отново живее при бащата от януари 2024 г., а контактите с майката са епизодични. Посочено е, че битовите условия остават неподходящи жилището е неизмазано, с мухъл, натрупани вещи и строителни отпадъци, липса на течаща вода, необезопасени кабели и лоша хигиена. Констатира се незряло родителско поведение на бащата, дефицити в поставянето на граници и липса на конструктивен диалог между родителите. В заключение социалните служби отбелязват, че за периода на работа не са постигнати целите не е възстановена връзката с майката, няма напредък в общуването между родителите и в подхода им към възпитанието. Бащата не е проявил сътрудничество, отказал е да участва в срещите в ЦОП от декември 2024 г., и не осъзнава вредите от въвличането на детето в конфликт. При извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, административният съд е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че задължителното предписание е издадено от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия, същото е в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и правилника за приложението му. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет., целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ППЗЗДет. посочва, че мерките по чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Несъмнено поведението на касатора е в разрез с изготвения план, доколкото същият предвижда спазване на определения режим на лични отношения и предоставяне на детето на чиста и здравословна среда за отглеждането му. От доказателствата по делото се установява, че бащата не е изпълнявал задълженията си по Плана за действие не е подготвял детето за срещи с майката и не е осигурявал присъствието му на срещи в ЦОП Хасково. Това бездействие е правилно квалифицирано като отказ за сътрудничество, който застрашава изпълнението на мерките за закрила и интересите на детето. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съдебното решение, с което е определен режим на контакти на детето с майката е задължително както за майката, така и за бащата, и детето. Изводите на първоинстанционния съд, че предписанието съответства на целта на закона гарантиране на нормално физическо, психическо и емоционално развитие на детето, са правилни. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. предвижда издаване на задължително предписание "при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая...". Съдът правилно е приел, че дори детето да отказва да се вижда с майка си, това не оправдава поведението на бащата, защото така фактически лишава другия родител от контакт и упражняване на родителските права. Влошените отношения между родителите не могат да служат за извинение, тъй като те влияят неблагоприятно върху емоционалното и психическото развитие на детето. Действията извършвани от бащата, водят до изолиране на майката от живота на детето, което противоречи на целите на ЗЗДет. Несъмнено в настоящия случай е установен отказ от сътрудничество от страна на бащата, което е предпоставка за негативно повлияване по отношение психо-емоционалното състояние на детето. С оглед подробния анализ на социалните доклади, констативните протоколи и показанията на свидетелите, Административен съд Хасково е приел, че детето живее в среда с недостатъчна хигиена и битови условия, и че бащата отказва съдействие за контакти с майката, което обосновава издаването на задължителните предписания. Първоинстанционното решение е обосновано, като административният съд вярно е подвел установените фактически обстоятелства под хипотезиса на приложимите материалноправни норми и е достигнал извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения, първоинстанционният акт се явява правилен и не страда от наведените касационни основания за отмяна, предвид което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на правния спор на ответната страна - П. И. Г. следва да се присъди сумата от 200 лева, прадставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред касационната инстанция и съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.07.2025 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,