Решение № 978 от 29.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Просперити 11 ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], чрез пълномощника адв. И. Иванов, срещу Решение 1363/02.03.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм.д. 5147/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002219006062- 091-01 от 29.04.2020 г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1116/16.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебното решение касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният ревизионен акт. Оспорват се правните изводи на съда и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, като се твърди, че не са събрани годни доказателства, установяващи укрити приходи от дружеството. Ответникът - Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание юрк. Николова, оспорва касационната жалба, обосновава доводи по съществото на спора и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение преценява касационната жалба като процесуално допустима, защото е подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на Просперити 11 ООД са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.01.2015 г. до м.12.2017 г. /включително/ и по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., установени при ревизия, проведена по особения ред, след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Установено е по време на ревизията, че през ревизирания период Просперити 11 ООД стопанисва питейни заведения и е имало назначени 22 лица на трудови договори на длъжности барман, сервитьор и готвач. В хода на извършените насрещни проверки при ревизията на доставчици на ревизираното лице, органите по приходите са мотивирали изводи, че ревизираното лице е включвало частично /не всички/ издадени към него фактури. Според приходните органи, това обстоятелство доказва хипотезата за укрити приходи, като на основание чл. 122, ал. 2, вр. ал. 4 ДОПК е определена данъчната основа за облагане с ДДС на неотчетените продажби, а съответно неотчетените приходи, с включена търговска надценка и намалени с разходите за придобиване, са отразени и е определен нов данъчен финансов резултат за облагане за целите на ЗКПО. След анализ на събраните доказателства, както и на заключението по ССчЕ, съдът е приел за недоказано, че доставките по процесните фактури са реално извършени към ревизираното дружество, тъй като единственото доказателство за осъществяването им е наличието на издадени фактури, които съвпадат с предмета на дейност, както на доставчиците, така и на ревизираното лице. С оглед на тези фактически установявания е направил правното заключение, че на дружеството правилно е отказано правото на данъчен кредит и съответно е начислен корпоративен данък. Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основният спорен въпрос по делото е дали е доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - наличието на укрити приходи, послужило за последващото облагане на Просперити 11 ООД с ДДС и по ЗКПО. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. От това следва, че в производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е било да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизирания субект е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че събраните доказателства не доказват основанията за извършване на ревизия при особени случаи. Това е така, защото в хода на ревизията не са събрани достатъчно безспорни доказателства за приходи, различни от декларираните от дружеството, поради което и неправилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС и по ЗКПО по особения ред. При правилно установена фактическа обстановка и предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в настоящото производство, следва извод за недоказаност на тезата на ревизиращите органи, че дружеството не е отчело всички издадени към него фактури, извършило е последващи доставки със стоките по тях и е реализирало неотчетени приходи. Освен наличието на фактури и обясненията на доставчиците, не са налице никакви доказателства за приемане на стоките по издадените фактури от работници или служители на Просперити 11 ООД. Както органите по приходите, така и вещото лице по приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза не са установили нередовност на счетоводството на дружеството. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително на данните от счетоводната експертиза, не установяват по безспорен начин, че дружеството е укрило приходи/доходи, реализирайки неотчетени продажби през ревизираните периоди. В допълнение първоинстанционният съд не се е съобразил и със собствените си констатации, направени в решението, че от всички представени и обсъдени по-горе в съдебното решение доказателства не може да се установи по безспорен начин, че декларираните доставки са реално извършени. Поради всичко гореизложено липсват предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК и като последица от това - за допълнителното установяване на процесните задължения на ревизираното лице по ЗДДС и ЗКПО, ведно със съответните им лихви по начина, направен с РА, съответно с обжалваното решение. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските, след което да се постанови друго решение, отменящо РА. Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в претендирания размер от 4 570 лева съгласно представения списък. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение