Решение № 6615 от 20.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Петков от гр. Варна, чрез адв. Димитров, срещу решение 1737 от 20.12.2022 г., постановено по адм. дело 1358/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Варна, в писмено становище чрез юрк.Бойчевски, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендира юрк. възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се остави в сила решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед 1381/17.05.2022г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж Масивна едноетажна сграда автосервиз /ауспуси/, находящ се в имот с идентификатор 10135.1.1020 по КККР на гр. Варна. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган предвид изрично визираната заповед 2996/20.09.2021г. на кмета на Община Варна /т.6/ за делегиране на правомощията за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че разпореденият за премахване строеж /преустройство/ е V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ във вр. с чл.11 от Наредба 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Изложени са мотиви за спазена административна процедура и изискванията за мотивираност на заповедта, както и надлежното уведомяване на адресата на заповедта за започналото административно производство. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза, административният съд е установил, че описанието на незаконния строеж съответства на фактическото състояние , изграден е без изискуемите по чл.148, ал.1 във вр. с §5, т.38 от ЗУТ строителни книжа от А. Петков през 1999г. и не попада в режим на търпимост, тъй като не съответства на предвижданията на действащият към момента на изграждането му ПУП, одобрен със заповед Г-26/12.06.1992г. на кмета на Община Варна. Подробни мотиви са изложени и за неотносимоста на доводите за легитимното очакване на адресата на заповедта ,че ще придобие земята, правените от него постъпки в тази насока и липсата на нарушение на чл.1 към Протокол 1 от ЕКПЧ. Здравословното състояние на извършителя на незаконния строеж също е възприето като ирелевантно в производството с оглед вида на оспорения административен акт. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 12/26.04.2022г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден в нарушение изискванията на чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ през 1999г., в имот, който съгласно действащия ПУП към 1999г. попада под улица. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва и от уредения в §16 от ПР на ЗУТ режим на търпимост. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Възраженията въведени както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, касаещи последователните правни и фактически действия на А. Петков, извършени в годините назад, за закупуване на имота, заплащане на данъци за процесната сграда и нереализиране в почти 30-годишен период на предвидената улица по плана, са изцяло неотносими в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл.225, ал.2,т.2 ЗУТ. Това основание касае единствено изграждане на строежа без изискуемите строителни книжа, независимо от собствеността на имота ,в който е изградена сградата, поради което предвижданията на ПУП /реализирани или не/ нямат връзка със законността на сградата. Градоустройствения статут на имота и предвижданията на действащия план са изследвани от първоинстанционният съд обосновано и във връзка с преценката дали строежа попада в някой от четирите режима на търпимост по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като при установена търпимост незаконния строеж не подлежи на премахване и забрана за ползване. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че процесния незаконен строеж е изграден с две години преди установения от административния съд период на изграждане, а именно през 2011г., тъй като по изложените по-горе съображения, този момент на изграждане също не обосновава Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в полза на Община Варна в размер на 100лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,