Решение № 8996 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2018 г.

Решение № 8996 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." (ОПОС 2007-2013 г.) срещу Решение № 7015/24.11.2017 г. по адм. д. № 4921/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отменен негов акт № 08-00-355/24.04.2017 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът излага доводи за недопустимост на решението поради липса на годен предмет на оспорването, с което е сезиран първоинстанционният съд. На следващо място сочи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относно приложението на чл. 173, ал. 2 от АПК, на която разпоредба съдът се е основал, за да изпрати преписката за ново произнасяне, касаторът счита, че съдът не е изложил релевантни мотиви и дадените указания са общи и неясни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - община Р. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: О. Р. е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С003 по проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Р.". Предмет на обжалване пред административния съд е акт, с който е доналожена финансова корекция в размер на 15 % от верифицираните разходи по договор № 222/13.05.2013 г. с изпълнител ДЗЗД "Рутекс - ИКюИ Контрол" и в размер на 20 % от верифицираните разходи по договор № 269/17.06.2013 г. с изпълнител ДЗЗД "С. П.". В процесния акт са посочени предходните актове за налагане на финансови корекции, обективирани в писма изх. № 08-00-2306/20.07.2015 г. и изх. № 08-00-3099/28.07.2015 г. Въз основа на констатациите от окончателен одитен доклад на ИА "Одит на средствата от Европейския съюз" ръководителят на ЕО е извършил преразглеждане на двете обществени поръчки и е доналожил финансова корекция върху верифицираните разходи по засегнатите договори. На бенефициера са внесени нови задължения в резултат на различната от първоначалната воля на административния орган. Определената с акта допълнителна корекция директно е довела до изменение в посока увеличение размера на финансовата корекция. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал извод, че с разпоредбата на чл. 74 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) са регламентирани редът и условията, при които може да се извърши увеличение на размера на финансовата корекция, но в случая не са ангажирани доказателства от административния орган за спазването им. Допълнително е изложил мотиви, че органът е засегнал правото на защита на заинтересованото лице, тъй като не му е предоставил възможност за възражения и не е изложил фактическите и правните основания за издаването на акта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и частично правилно. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение. С обжалвания акт е увеличен размерът на вече наложена финансова корекция, следователно в процесното писмо е обективирано властническо волеизявление, което едностранно засяга правата на адресата на акта (в този смисъл Определение № 8485 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2016 г., VII о.). Съдът е формирал правилен извод за наличие на годен предмет на обжалване и като е разгледал оспорването по същество е постановил допустимо решение. Решението е правилно в частта, с която е отменен актът. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на административни органи е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове. Видно от фактическите установявания на административния орган и правните последици от неговото волеизявление, с оспорения акт е засегната същността на властническото волеизявление. Специалният закон изрично допуска възможността на изменение на влязъл в сила акт за финансова корекция. Съгласно чл. 74 от ЗУСЕСИФ, при условията и на основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на сертифициращ или одитен орган. За възобновяването на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от Административнопроцесуалния кодекс. В случая от административния орган не е установено спазването на сроковете и основанията за изменението на влязъл в сила административен акт, регламентирани в чл. 99 и сл. АПК (в този смисъл Решение № 5026 от 18.04.2018 г. по адм. дело № 988/2018 г. на ВАС, петчленен състав). Предвид изложеното решението в частта, с която е отменен оспореният административен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта, с която преписката е изпратена за ново произнасяне, решението е неправилно и следва да бъде отменено. В чл. 173 от АПК са посочени изрично правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган при обявяване нищожност или отмяна на административния акт, съдът решава делото по същество. Но извън тези случаи, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изпращането на преписката има за правна последица създаване на висящност на административното производство, което следва да приключи с нов административен акт. Въпрос на конкретна преценка по всяко дело е дали след отмяната на административния акт преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне или съдът решава спора по същество. В случая административното производство за налагане на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Като е върнал преписката за ново произнасяне, съдът е постановил решение в оспорената част извън хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Разбира се, ако органът прецени, че са налице основанията за това, няма пречка на издаде нов акт по собствена инициатива, но при спазване на правилата за възобновяване на административното производство, към които препраща чл. 74 от ЗУСЕСИФ. С оглед изхода на спора в полза на МОСВ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение