Решение № 4680 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2016 г.

Решение № 4680 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на О. Р. Д., от с. Ш., община-Б., чрез пълномощника му - адв. Бенов, против решение № 131/14.10.2016 г. по адм. дело № 143/2016 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Към касационната жалба са приложени и приети писмени доказателства, част от които са такива и по първоинстанционното дело, чието решение се обжалва. Ответникът: началника на СГКК - гр. В., чрез процесуалния му представител - адв. Боянов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: А. Б. С., чрез пълномощника й - адв. Вулджева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-В. е отхвърлил жалбата на О. Р. Д., против действията на началника на СГКК-гр. В. по изменение на кадастралния регистър /КР/ от одобрената КККР на гр. В., относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.59.1, изразяващо се в заличаване на О. Р. Д. като собственик на този имот, като неоснователна. Решението е постановено след обезсилване на първоначално постановеното такова и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-В., с решение № 7834/28.06.2016 г. по адм. д. № 1450/2016 г. на ВАС, II-ро отделение. При новото разглеждане на делото съдът е приел, че предмет на оспорване е индивидуален административен акт на началника на СГКК-В. по чл. 21 АПК, а именно изразеното чрез действие волеизявление на органа, с което е уважено искането на А. Б. С. за изменение на КР относно самостоятелен обект в сграда, с идентификатор накрая 59.1.1, чрез заличаване на вписания в регистъра собственик О. Р. Д., на основание влязло в сила решение № 495/2001 г. по гр. д. № 1028/2000 г. на ОС-В., потвърдено с решение № 623/7.05.2003 г. по гр. д. № 515/2002 г. на ВКС, с който е разрешен въпроса за собствеността на този обект, по иск, по чл. 108 ЗС. С. съда извършеното изменение в КР е на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, за което са налице законовите предпоставки, а именно цитираните по-горе съдебни решения, с които по иск с правно основание чл. 108 ЗС е отречено правото на собственост на оспорващия върху процесния самостоятелен обект в сграда /59.1.1/, представляващ едно дюкянско помещение от 50 кв. м., находящо се в южната половина на имот пл. № 2681 в кв. 329 по плана на гр. В.. За съда влезлите в сила съдебни решения са задължителни за страните и за органа, поради което като ги е зачел и е допуснал изменението на КР, чрез заличаване на О. Д. като собственик на този обект, органът не е допуснал нарушение на закона. От друга страна съдът е приел, че заявителката А. С. също е доказала правото си на собственост върху този обект, на основание същите тези решения, видно от мотивите им, които се ползват със сила на присъдено нещо /СПН/. Отхвърлил е оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неуведомяване на оспорващия за извършеното изменение, както и поради липса на издадена заповед от органа. Решението е правилно със следните допълнения: Законосъобразни са изводите на съда, че предмет на оспорване е действието на началника на СГКК-В. по изменение на КР на гр. В., изразяващо се в заличаване на вписания собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.59.1.1 - О. Р. Д., на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което по предявен от него вещен иск по чл. 108 ЗС са отречени правата му на собственост. Правилни са изводите на съда, че изменението на КР по чл. 53а, т. 1 ЗКИР се извършва без издаване на заповед, а само чрез фактическо действие изразяващо волеизявлението на органа за такова изменение, което са съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Ето защо неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването му за производството по изменение на КР и поради неиздаване на изрична заповед за извършеното изменение. По делото е установено, че предмет на изменение е КР, по отношение заличаването на касатора като собственик на СО в сграда с идентификатор накрая 59.1.1, представляващ дюкянско помещение от около 50 кв. м. По делото е установено, че КР към одобрената КККР на гр. В., е одобрен през 2008 г. и с него процесния имот е записан на името на касатора Д. и ответницата С., на основание титули за собственост - нот. актове. Установено е още, че с влязло в сила решение № 495/2001 г. по гр. д. № 1028/2000 г. на ОС-В., потвърдено с решение № 623/7.05.2003 г. по гр. д. № 515/2002 г. на ВКС, е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от О. Р. Д. срещу А. Б. С., относно същото това дюкянско помещение. Решенията са приети като доказателство по делото, като първото от тях е вписано в СВ при РС-В. като акт № 105, т. I от 10.02.2014 г. Съгласно чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в РБългария. Относно разрешения с него правен спор, а именно дали ищецът е собственик на дюкянското помещение от 50 кв. м., находящо се в имот пл. № 2681 кв. 329 по плана на гр. В., /идентично на процесния СО в сграда с № 59.1.1/ решението се ползва със сила на присъдено нещо, от което следва, че този спор не може да бъде пререшаван. Именно поради тази СПН, последващите установителни искове на касатора срещу ответника С. относно същия дюкян, са оставени без разглеждане, решенията обезсилени, а производствата прекратени от ВКС, с решения по гр. д. № 4633/2008 г. и гр. № 193/2011 г. /приети като доказателство по делото/. При отхвърления иск за собственост на касатора по отношение на процесния обект с влязло в сила съдебно решение, органът в лицето на началника на СГКК-В., основателно е уважил исканото изменение по чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Разпоредбата визира конкретна хипотеза на изменение на КККР, приложима за случая, тъй като са налице предпоставките за приложението й. Като държавно учреждение влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1028/2000 г. на ОС-В. е задължително и при представянето му от ответника органът е бил длъжен да извърши оспореното изменение. Неотносими към случая, а и неправилни са изводите на съда, че същото съдебно решение има СПН и по отношение правата на собственост на ответника С.. Мотивите на съдебното решение не се ползват със СПН, а само диспозитива му. С последния са отречени правата на касатора, но не са признати права на собственост на ответника върху дюкяна - предмет на исковото производство по гр. д. № 1028/2000 г. на ОС-В.. В случая правата на С. не са предмет на оспореното действие, а само извършеното заличаване на касатора от КР. Ето защо съдът не е следвало да обсъжда има или няма права на собственост върху дюкяна ответника, защото този въпрос е неотносим към оспорения административен акт, както и поради това, че в съдебноадминистративното производство не се разглеждат вещни спорове. Посочената неправилност не се отразява на обжалваното решение, което като краен резултат е правилно. Като неотносими към производството са представените към касационната жалба писмени доказателства - съдебни решения относно други имоти и други претенции на Деспотов и Средкова един към други. Същите не променят с нищо изводите на касационния съд за правилност на обжалваното решение, което като такова следва да се остави в сила. При този изход по жалбата и искането на ответника Средкова, на същата се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие от 28.03.2017 г. с адв. Вулджева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение