Решение № 2871 от 20.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 94/03.06.2022 г., постановено по адм. д. 94/2022 г. по описа на Административен съд-Кюстендил (АС-Кюстендил). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено решението и да бъде оставено в сила оспореното пред първата инстанция уведомително писмо. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна М. Алексова оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Процесуалният й представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата (ЗА). Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 94/03.06.2022 г., постановено по адм. д. 94/2022 г. по описа на АС-Кюстендил е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, изх. 02-100-6500/724 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е наложена санкция на М. Алексова в размер на 11 306.37 лв. по схемите, базирани на площи, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в оспорената част уведомителното писмо е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, в оспорената му част. Обосновано въз основана всички събрани по делото доказателства и правилно разпределение на доказателствената тежест, АС-Кюстендил е приел за установено, че на 12.05.2020 г. М. Алексова е подала до ДФЗ заявление за подпомагане за кампания 2020 г., с УРН 365445 по следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, ЗДП, СП /основна/, СП /други/, ПНДП, 13.1/НР1. С атакуваното пред първата инстанция уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., са извършени намаления и са определени оторизираната и изплатената сума по заявеното от земеделския производител подпомагане, като по схемата Схема за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) - СП /други/ при искана сума 11 306.37 лв. е оторизирана сума 0.00 лв. и е наложена санкция в размер на 11 306.37 лв. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Кюстендил правилно е приел за установено, че в уведомителното писмо е налице неяснота за кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание се налага санкция и по какъв начин е определен нейният размер. В предварително зададената форма на уведомителното писмо е посочено лаконично, че по схемите, базирани на площи, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕС/ 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на СП (други) 11 306,37 лв. Цитираната разпоредба визира хипотези на санкциониране при свръхдеклариране в размер, определен в зависимост от разликата между декларираната площ и установената площ за дадена група култури по член 17, параграф 1 от същия Регламент. В случая административният орган не е идентифицирал наддекларираната площ и не е посочил основания, условия и процентно съотношение за определяне на санкцията в конкретния размер. Следователно законосъобразен е изводът на съда за липса на конкретно и недвусмислено обосноваване на фактическите и правни основания за наложената санкция по схемата СП /други/. Мотиви за административната санкция не могат да се изведат и от частта на акта, в която е извършено намаление по схемата в идентичен размер с този на санкцията, доколкото поясненията към колона 3 на таблица 1 по схема СП /други/ за намаленията са бланкетни, описани по абстрактен начин и също не могат да бъдат възприети като конкретни мотиви на индивидуален административен акт. установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове с конкретно съдържание, което да включва фактически и правни съображения, относими към конкретния земеделски производител и неговото заявление за подпомагане. Липсата на изразени мотиви в акта препятства ефективно упражняване правото на защита на адресата на акта и лишава съда от възможност за съдебен контрол за законосъобразност. Като е достигнал до идентичен правен извод АС-Кюстендил се е съобразил със закона и съдебната практика. Не се установява твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът от първата инстанция законосъобразно е приел, че липсват фактически и правни основания за налагане на оспорената от М. Алексова санкция, както в акта, така и в друг документ от административната преписка. Липсата на изрично обсъждане на аргументите на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изложени за пръв в Становище с изх. 02-100-6500/724 от 18.04.2022 г., изпратено до съда със съпроводителното писмо, не е съществено процесуално нарушение, що се отнася до извода на съда за констатираните нарушения при мотивирането на акта, които не е възможно да бъдат санирани с писмено становище в съдебната фаза на производството, което в конкретния случай не внася никаква допълнителна яснота относно фактическите основания за издаване на уведомителното писмо. Изрично следва да бъде посочено, че АС-Кюстендил в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК е разгледал и съответствието на оспореното уведомително писмо с материалния закон и въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че не са налице доказателства за наличие на обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 17, ал. 3 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, която национална правна норма препраща към чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 64/2014 г. на Комисията за кампания 2020 (разпоредбата, посочена в уведомителното писмо като правно основание за наложени санкции) Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда, в конкретния случая в Становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е от 18.04.2022 г. и в този смисъл не съставлява друг документ, който може да замести мотивите към уведомителното писмо, предвид че е изготвен след образуване на съдебното производство. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че Уведомително писмо, изх. 02-100-6500/724 от 10.03.2022 г., в оспорената му част, следва да се отмени като постановено при неизяснени факти и обстоятелства, при липса на мотивите и в противоречие с материалния закон. Не са налице съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяване на обжалваното решение на АС-Кюстендил, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в обжалваната част, на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция М. Алексова не е направила разноски, но е представлявана от адв. К. Руев при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение, чийто размер съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на 1417,57 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и определянето на адвокатското възнаграждение към предвидения минимум. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение