Решение № 2345 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Даначно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Бургас, подадена чрез юрк. Желязкова, срещу решение 271 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело 6/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) Р-02002020001733-091-001 от 11.12.2020 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 165 от 17.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта, с която на ПИЙ 1 ЕООД гр. Сливен са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък (КД) за 2015 г. главница над размера 1 331.06 лв. до 5 455.50 лв. и лихви над размера 634.49 лв. до 2 600.81 лв., за 2016 г. в размер на главница 35.35 лв. и лихва 13.26 лв.; по ЗДДС за ДДС за м.07.2015 г. главница над размера 20.56 лв. до 321.26 лв. и лихва над размера 10.58 лв. до 165.49 лв., за м.08.2015 г. главница над размера 177.49 лв. до 743.09 лв. и лихва над размера 91.40 лв. до 384.85 лв., за м.09.2015 г. главница над размера 211.86 лв. до 2 600.99 лв. и лихва над размера 109.36 лв. до 1 362.26 лв., за м.10.2015 г. главница над размера 38.64 лв. до 518.58 лв. и лихва над размера 18.99 лв. до 255.30 лв., за м.06.2017 г. главница над размера 161.19 лв. до 2 482 лв. и лихва над размера 55.78 лв. до 858.52 лв., за м.12.2017 г. главница над размера 31.15 лв. до 2 120.52 лв. и лихва над размера 8.99 лв. до 612.06 лв. Решението се обжалва и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице разноски по делото в размер на 4 260.55 лв. В касационната жалба са направени оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая не може да се изчисли среден разход на горивото, не може да се провери къде и за какво са използвани автомобилът и тракторите, за да се докаже, че са използвани във връзка с дейността на дружеството. Касаторът твърди, че през ревизираните периоди ПИЙ-1 ЕООД не е декларирало никакви приходи от продажби на земеделска продукция от дейността си като регистриран земеделски производител. Счита, че счетоводни разходи, с които е увеличен финансовия резултат на дружеството не са документално обосновани и не е доказано, че горивото действително е използвано за дейността на ревизираното лице. Поради изложеното твърди, че РА е законосъобразен по отношение на установените задължения за корпоративен данък и по отношение на отказаното право на данъчен кредит. В касационната жалба са изложени оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал заключенията на вещите лица по приетите експертизи. В тази насока е посочено, че съдът изцяло е преписал констатациите на изслушаните по делото вещи лица, изводите на които не почиват на каквито и да е документи, удостоверяващи, че именно закупеното гориво е използвано за посочените от ревизираното лице агротехнически мероприятия. Касаторът обжалва решението и в частта, с която е осъден да заплати разноски по делото, тъй като излага съображения, че независимо от изхода на спора е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди ревизионния акт в тази част. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък (л.16). Ответникът - ПИЙ 1 ЕООД, чрез адв. Рафаилов, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно в обжалваната му част и следва да бъде оставено в сила. Представя фактури, издадени през м.11.2018 г. за последваща реализация на шипки, извършена непосредствено след ревизирания период. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационния спор е правилността на първоинстанционното решение, в частта, с която е отменен РА Р-02002020001733-091-001 от 11.12.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение 165 от 17.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на ПИЙ 1 ЕООД гр. Сливен са определени задължения по ЗКПО за КД за 2015 г. главница над размера 1 331.06 лв. до 5 455.50 лв. и лихви над размера 634.49 лв. до 2 600.81 лв., за 2016 г. в размер на главница 35.35 лв. и лихва 13.26 лв.; по ЗДДС за ДДС за м.07.2015 г. главница над размера 20.56 лв. до 321.26 лв. и лихва над размера 10.58 лв. до 165.49 лв., за м.08.2015 г. главница над размера 177.49 лв. до 743.09 лв. и лихва над размера 91.40 лв. до 384.85 лв., за м.09.2015 г. главница над размера 211.86 лв. до 2 600.99 лв. и лихва над размера 109.36 лв. до 1 362.26 лв., за м.10.2015 г. главница над размера 38.64 лв. до 518.58 лв. и лихва над размера 18.99 лв. до 255.30 лв., за м.06.2017 г. главница над размера 161.19 лв. до 2 482 лв. и лихва над размера 55.78 лв. до 858.52 лв., за м.12.2017 г. главница над размера 31.15 лв. до 2 120.52 лв. и лихва над размера 8.99 лв. до 612.06 лв., както и в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ПИЙ 1 ЕООД разноски по делото в размер на 4 260.55 лв. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на спора пред първоинстанционния съд по ЗКПО са установените задължения за корпоративен данък, в резултат непризнаване за данъчни цели на разходите за горива (бензин и дизел) в размер на 41 244.40 лв. (43 050.60 лв. - 1806.20 лв.), потвърдени със съдебното решение за 2015 г., 353.53 лв. за 2016 г., на основание липса на документална обоснованост на осчетоводените разходи съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от ЗСч. (отм.). По отношение на ЗДДС, органите по приходите са отказали и право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 379.51 лв. по фактурите за горива (дизел и бензин) за данъчните периоди от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г., от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За да отмени РА в горепосочената част, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му, но актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че на ревизираното лице неправилно не е признато право на данъчен кредит, във връзка с издадените фактури за дизелово гориво на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и неправилно е увеличен счетоводният финансов резултат за 2015 г. и 2016 г., във връзка с покупката на горива, като на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, в посочената част, първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и е кредитирал заключенията на вещите лица по назначените комплексна съдебна експертиза, единична съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), като обективни и кореспондиращи с доказателствата по делото. В частта, с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, съдът е приел, че изводът на ответния административен орган досежно непризнатите разходи за горива (бензин и дизел) не може да бъде споделен, тъй като от събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица се установява, че спорните горива са вложени в основната дейност на земеделския производител. В тази насока съдът е обсъдил и представените доказателства от Държавен фонд Земеделие, от които е видно, че фактически са извършени необходимите, субсидирани от фонда дейности по обработка на угари, ливади и трайни насаждения. Направен е извод, че представени в тази връзка документи удостоверяват по достатъчен и убедителен начин, че закупените с процесните фактури горива дизел и бензин са ползвани за нуждите на основната икономическа дейност на търговското предприятие. По делото е установено, че през 2014 г. 2015 г. и 2015 г. 2016 г. ПИЙ 1 ЕООД е обработвало площи, както следва: За стопанската 2014 г. 2015 г. 383.3100 ха, от които: шипки - 86. 6186 ха, ливади - 214.0604 ха, орехи - 53.6101 ха, угари и други- 29.0209 ха; за стопанската 2015 г. 2016 г. 336.924 ха, от които: шипки - 86.6186 ха, ливади - 160.3769 ха, орехи - 53.6101 ха, лешници - 7.2975 ха, угари и други - 29.0209 ха, като обработката включва косене, дисковане и изораване, извършвани със собствена и наета от дружеството селскостопанска техника. От събраните по делото доказателства се установява, че дейностите по машинна обработка на площите са реално извършени и в необходимия обем, което се установява и от представените от Държавен фонд Земеделие писмени доказателства, както и от факта, че на земеделския стопанин са изплащани в пълен размер полагащите се субсидии по схеми и мерки, а финансови корекции или санкции не са налагани. Съгласно заключението на вещото лице, притежаваната и ползвана селскостопанска техника е достатъчна за извършване на необходимите с оглед спецификата на съответната земеделска култура агротехнически мероприятия. Експертите определят средна разходна норма на необходимите за извършването на съответната агротехническа операция с машини въз основа на Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селско стопанство. В тази връзка изготвената по делото и неоспорена СИЕ дава заключение, че при неувеличаване на финансовия резултат с непризнатите от органа разходи за бензин и дизел, данъчният финансов резултат по ЗКПО на дружеството за 2015 г. възлиза на 23 167.50 лв., съответният размер на годишния корпоративен данък е 2 316.75 лв., декларираният размер 985.69 лв. е внесен на 14.06.2016 г., а разликата корпоративен данък в размер на 1 331.06 лв. за 2015 г. е дължим от 01.04.2016 г. Експертът прави изчисление и на дължимата лихва върху посочената сума, дължима до 11.12.2020 г. (дата на издаване на РА), която е определена от вещото лице в размер на 634.49 лв. Въз основа на изложеното съдът е приел, че в тази му част атакуваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде изменен, като размерът на установения дължим корпоративен данък за данъчен 2015 г. е определен на 1 331.06 лв. главница, ведно с лихва в размер на 634.49 лв., дължима от 01.04.2016 г. до 11.12.2020 г., ведно със съответната лихва за закъснение. За 2016 г., в частта по ЗКПО, съдът е приел, че РА е незаконосъобразен, при изложените по горе съображения досежно документалната обоснованост на извършените разходи за горива. Първоинстанционният съд се е позовал на заключението по СИЕ и е приел, че декларираният размер на данъка от 1 962.59 лв. е внесен на 26.05.2017 г., и след като не следва да се увеличава финансовият резултат с непризнатите разходи за горива ( бензин дизел) в размер на 353.53 лв., то корпоративният данък за 2016 г. е внесен от дружеството. При изложените съображения РА в тази му част, с която е определено задължение за корпоративен данък от 35.35 лв. и лихва в размер на 13.26 лв. за данъчен период 2016 г. е отменен. Относно установените задължения за ДДС по делото не е било спорно, че доставките на дизелово гориво и бензин са осъществени. По делото е била спорна втората предпоставка за признаване на данъчен кредит, а именно, че използването на стоките е било във връзка с облагаемите сделки на ревизираното лице или в осъществяваната от него независима икономическа дейност. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица по приетите експертизи и въз основа на тях е приел, че констатациите на ревизиращите органи, че задълженото лице не е представило необходимите доказателства, установяващи реалното ползване на горивата бензин и дизелово гориво за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, са опровергани. След съвкупен анализ на доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод, че горивото е използвано за икономическата дейност на дружеството, която се изразява в селскостопански дейности, извършвани от земеделския стопанин, свързани с обработка на земеделски земи и трайни насаждения. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на него е приел, че разходите за гориво (бензин и дизел) са осчетоводени съгласно изискванията Счетоводен стандарт 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, който регламентира реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Съдът е посочил, че тъй като времето на закупуване на горивата съвпада с това на тяхното влагане в дейността или тяхното изразходване, и в действителност предприятието не поддържа наличност (запас) от гориво за продължителен период, предприятието не е организирало тяхното счетоводно отчитане в сметка за отчитане на материали. Според счетоводните записвания в момента на закупуване на горивата е отчетено тяхното изразходване по счетоводна сметка Разходи за материали, а оттам и в разходите за дейността. Съдът е приел за неправилно тълкуването от административния орган на т. 33 от Решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, тъй като втората предпоставка съдържа две алтернативно посочени условия. Използването на стоките за осъществяване на следващи облагаеми доставки и използването на стоките във връзка с независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. Съдът е посочил, че тези предпоставки не са визирани в решението като кумулативно изискуеми, за да се признае право на данъчен кредит, когато и първото условие е налице, т.е. когато доставката е реално осъществена. Въз основа на събраните доказателства по делото съдът е приел, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е неправилно приложена към разглеждания случай, тъй като по делото е доказано, че доставените горива (бензин и дизел) са използвани именно и пряко в стопанската дейност на ревизираното лице. Въз основа на заключенията на вещите лица, първоинстанционният съд е направил краен извод, че е невъзможно дружеството да е стопанисвало установените земеделски площи, без да е извършило разходите за горива, с които му е увеличен финансовия резултат и не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки на бензин и дизелово гориво. Съдът е направил извод, че дружеството в основната си дейност на земеделски производител е извършило необходимите, субсидирани от Държавен фонд Земеделие дейности по обработка на угари, ливади и трайни насаждение, а съставените и представени в тази връзка документи удостоверяват по достатъчен начин, че закупеното с процесните, приложени по преписката фактури горива дизел и бензин са ползвани за нуждите на основната икономическа дейност на търговското предприятие. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и е приел, че на ревизираното лице следва да се признае право на данъчен кредит по направените разходи за горива (бензин и дизел), в размер на 640.93 лв., с дължими лихви по периоди, както следва: м. 07.2015 г. главница 20.56 лв., начислена лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 10.58 лв., м. 08.2015 г. главница 177.49 лв., начислена лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 91.4 лв.; м.09.2015 г. главница 211.86 лв., начислена лихва от 11.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 109.36 лв.; м.10.2015 г. главница в размер на 38.64 лв. с начислена лихва за период от 05.02.2016 г. до 11.12.2020 г. в размер на 18.99 лв.; м.06.2017 г. главница в размер на 161.19 лв., начислена лихва за периода 15.07.2017 г. до 11.12.2020г. в размер на 55.78 лв.; м.12.2017 г. главница в размер на 31.15 лв., с начислена лихва за периода от 07.02.2018 г. до 11.12.2020 г. в размер на 8.99 лв., или общо главница в размер на 640.93 лв. и лихва в размер на 295.10 лв. По изложените съображения обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в посочената част и го е отменил, като е присъдил разноски на страните, съобразно изхода на спора. Решението, в оспорената му част е правилно. Предмет на спора, в частта по ЗКПО е дали направените разходи за закупуване на бензин и дизелово гориво са документално обосновани по смисъла на този закон. Основните оплаквания на касатора са за допуснато нарушение на материалния закон. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал заключенията на вещите лица и неправилно е приел, че спорните разходи са документално обосновани. Настоящият състав намира, че тези касационни оплаквания са неоснователни. От данните по делото е видно, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, като за ревизирания период е извършвало дейност на територията на гр. Сливен и селата от областта. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е получавало субсидии от Държавен фонд Земеделие без да са му налагани финансови корекции. В хода на ревизията е установено, че е упражнило право на данъчен кредит за процесните данъчни периоди в размер общо на 41 244.40 лв. по фактури на различни доставчици, имащи за предмет покупка на бензин и дизелово гориво. По отношение на тези фактури органите по приходите са приели, че не е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, като в същото време е налице хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Прието е, че в хода на ревизията задълженото лице не е ангажирано поисканите му доказателства, въз основа на които да се направи извод, че закупеното гориво по фактурите е използвано за икономическата му дейност. По същите аргументи е прието, че разходите за закупено дизелово гориво и бензин са документално необосновани - налице е хипотеза по чл. 26, т. 2 ЗКПО, поради което със сумите по тях е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че РА е незаконосъобразен, в частта в която е отменен. Същият е обоснован на фактите по делото и правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В същото време чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия закон разпорежда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато: 2 стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е регистриран земеделски производител, който през ревизираните периоди е получавал субсидии от Държавен фонд Земеделие и основният предмет на дейност на ревизираното дружество е извършването на агротехническите дейности. Според дадените от него писмени обяснения, горивото, предмет на доставка по процесните фактури, е използвано в икономическата дейност на дружество, и по-специално за извършваните от земеделския производител агротехническите дейности. Съдът правилно е кредитирал заключенията на вещите лица, като обективни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Въз основа на тях е установено, че през стопанските 2014 г. 2015 г. и 2015 г. 2016 г. ПИЙ 1 ЕООД е обработвало площи, както следва: за стопанската 2014 г. 2015 г. - 383.3100 ха, от които: шипки- 86.6186 ха, ливади - 214.0604 ха, орехи- 53.6101 ха, угари и други- 29.0209 ха; за стопанската 2015 г. 2016 г. - 336.924 ха, от които: шипки- 86. 6186 ха, ливади- 160.3769 ха, орехи - 53.6101 ха, лешници - 7.2975 ха, угари и други - 29.0209 ха, като обработката включва косене, дисковане и изораване, извършвани със собствена и наета от дружеството селскостопанска техника. По делото е установено, че дейностите по машинна обработка на площите са реално извършени и в необходимия обем, което се установява и от представените от Държавен фонд Земеделие писмени доказателства. Съгласно заключението по комплексната експертиза, притежаваната и ползвана селскостопанска техника е достатъчна за извършване на необходимите агротехнически мероприятия. Експертите са определили средна разходна норма на необходимите за извършването на съответната агротехническа операция с машини въз основа на Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селско стопанство. Определен е среден разход на дизелово гориво и бензин за всяка една от стопанските години, като е взето в предвид, че част от ползваната от дружеството земеделска техника работи с бензин, а другата с дизелово гориво. Вещото лице по ССЕ е дало заключение, че разходите за гориво (бензин и дизел) за селскостопанската техника при извършване на гореописаните агротехнически мероприятия са документирани от дружеството в представени по делото справки, съдържащи информация за разхода на бензин и дизелово гориво по години (л. 49-54): обработени площи, вид обработка, обработени декари, разходна норма на декар, изразходено гориво в литри и стойност на изразходеното гориво в лева. Настоящият състав намира, че без използването на процесните горива, не могат да бъдат извършени описаните агротехнически мероприятия от ревизираното лице. Същите се установяват по обем и разходвано гориво от заключенията на вещите лица и първоинстанционният съд правилно е приел, че дружеството в основната си дейност на земеделски производител фактически е извършило необходимите, субсидирани и от Държавен фонд Земеделие дейности по обработка на угари, ливади и трайни насаждение, а съставените и представени в тази връзка документи удостоверяват по достатъчен начин, че закупеното с процесните фактури горива дизел и бензин са ползвани за нуждите на основната икономическа дейност на ревизираното лице. Действително от ревизираното лице не са представени пътни книжки, пътни листове, разходно-оправдателни документи, товарителници и прочие, но обосноваността на разходите се установява от представени по делото справки, съдържащи информация за разхода на бензин и дизелово гориво по години (л. 49-54): обработени площи, вид обработка, обработени декари, разходна норма на декар, изразходено гориво в литри и стойност на изразходеното гориво в лева. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че разходът на горивото е документиран надлежно. В случая е приложен Счетоводен стандарт 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, който регламентира реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Според вещото лице, тъй като времето на закупуване на горивата съвпада с това на тяхното влагане в дейността или тяхното изразходване, и в действителност предприятието не поддържа наличност (запас) от гориво за продължителен период, предприятието не е организирало тяхното счетоводно отчитане в сметка за отчитане на материали. Настоящият състав намира, че съгласно т. 2, б. а от Счетоводен стандарт 2, стоково-материалните запаса представляват текущи (краткотрайни) материални активи под формата на материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес, с цел произвеждане на продукция или услуги. В случая не се спори, че въпросното гориво има характеристики на материален запас, а от съвкупния анализ на събраните пои делото доказателства и заключенията на вещите лица по приетите експертизи се установява, че то е използвано в икономическата дейност на дружеството във фактурираните от доставчиците количества бензин и дизелово гориво. В случая изписването на горивото, отразено в счетоводството на предприятието като разход, е документално обосновано. Правилен е извода на административния съд, че в случая се установява, че закупеното гориво е ползвано в икономическата дейност на дружеството, съответното че документирания по фактурите разход е документална обоснован, поради което е налице условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за упражняване на право на данъчен кредит, съответно не е налице хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и във връзка с процесното гориво не следва да се преобразуване на финансовия резултат на дружеството по чл. 26, т. 2 ЗКПО за ревизираните периоди. Решението е правилно и по отношение на присъдените разноски на ревизираното лице. Неоснователни са доводите на касатора, че независимо от изхода на спора на ревизираното лице не е следвало да бъдат присъждани разноски. В случая РА не е отменен единствено въз основа на представени за първи път пред съда доказателства, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. По изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно в обжалваната му част и следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не е претендирала присъждане на разноски за касационна инстанция и не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,