Решение № 8014 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2014 г.

Решение № 8014 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ "Земеделие" - Кюстендил, подадена чрез пълномощника му юрк. Димитър Димитров, против решение № 14 от 27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 326/2013 г. на Административен съд Кюстендил. С него е отменена заповед № РД-05-36/28.02.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил, в частта, в която Росица Любенова Кирова не е класирана за три имота в проведения национален търг за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове. Със същото решение е изпратена преписката на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил за продължаване на тръжната процедура за тези имоти, при спазване задължителните указания на съда по приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Росица Любенова Кирова срещу заповедта на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил. Ответникът Росица Любенова Кирова, чрез пълномощника си адв. Иво Атанасов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, но по различни от изложените в нея съображения. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 14 от 27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 326/2013 г. на Административен съд Кюстендил, е отменена заповед № РД-05-36/28.02.2013 г. на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил, в частта, в която Росица Любенова Кирова не е класирана и не е допусната до участие в националния търг за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове, относно имоти: № 000101 в землището на с. Каменичка Скакавица, община Кюстендил; № 000408 в землището на с. Раненци, община Кюстендил и № 000415, в землището на с. Раненци, община Кюстендил. Със същото решение е изпратена преписката на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил за продължаване на тръжната процедура за тези имоти и спрямо съответните кандидати, при спазване задължителните указания по приложението на закона, съдържащи се в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил е издадена от компетентен административен орган и при спазване на установената форма. Независимо, че в нея липсва изрично разпореждане за декласиране на жалбоподателя, съдът е приел, че такова разпореждане е налице, като се е позовал на одобрения от зам. -министъра на земеделието и храните протокол № 1/8.10.2012 г. на назначената помощна комисия. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед обаче противоречи на материалния закон. В тази насока е изложил мотиви, че липсва законово ограничение процесните имоти да могат да бъдат обект на разпоредителна сделка. Даденото от министъра на земеделието и храните указание за изключването им след започване на административната процедура по продажбата им, дадено с писмо изх. № 9166-106/20.09.2012 г. съдът е приел, че не намира правна опора в закона. Обжалваното решение е правилно. Административният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на фактическите и правни основания при издаване на процесната заповед и е достигнал до правилни изводи, че тя е издадена в противоречие с материалния закон. На първо място правилно първоинстанционният съд е приел, че с оспорената заповед е включено разпореждане, което е относимо за касационния ответник. В същата като основание за нейното издаване административният орган изрично се е позовал на протокол № 1/8.10.2012 г. на назначената помощна комисия за организиране и провеждане на търга. В посочения протокол е изложено, че по заявлението на касационния ответник няма да бъде обявено класиране. Протоколът, включително относно декласирането на касационния ответник, е одобрен изрично от компетентния административен орган по чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16/19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове /Наредба № 16/. Това е министъра на земеделието и храните, като в случая одобрението е извършено по заместване от зам. -министъра. Одобрението на протокола, респективно на некласирането на касационния ответник, и позоваването на същия в процесната заповед, обективира волята на административния орган относно подаденото заявление от касационния ответник. С подписването на протокола на комисията и вписването, че изрично се одобрява, самият протокол става част от волята на възложителя. Повтарянето на съдържанието му в заповедта е излишно, след като протоколът е част и от самата заповед. Затова и съгласно чл. 24, ал. 5 от Наредба № 16 в крайния акт - заповедта за класиране на кандидатите, няма изискване в нея да бъдат посочени недопуснатите до участие кандидати. За тях, както и за мотивите за недопускането им, заповедта препраща към протокола на тръжната комисия. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице изричен административен акт, който подлежи на съдебно оспорване. Правилен е също изводът на административния съд, че процесната заповед, с която касационния ответник не е класиран по подаденото от него заявление за закупуване на земеделски земи от националния търг за продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове, е незаконосъобразна. Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като може да ги продава на физически и юридически лица по парична равностойност, определена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /приета с ПМС № 118/26.05.1998 г./. Условията и редът за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове е установен в Наредба № 16. В случая процесния търг е открит с издаване на заповед по чл. 17, ал. 1 от последната наредба. Касационният ответник е подал заявление, с което е заявил желанието си да закупи три имота, като към заявлението си е приложил фотокопие на удостоверение от Централния депозитар за притежаване на поименни компенсационни бонове. След подаване на заявлението, на този етап на процедурата, кандидат за закупуване на земеделски земи може да не бъде допуснат до участие само ако за него са налице условията по чл. 21, ал. 1 от Наредба № 16. В този случай нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16 разписва, че той не се допуска до участие от тръжната комисия. В процесния случай тези предпоставки не се спори, че не са били налице за касационния ответник. Посоченото основание да не бъде извършено класиране на заявлението на касационния ответник касае изначална липса на условия за продажба на заявените земеделски земи, което е относимо към незаконосъобразност на първоначалния акт - заповедта по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16 за откриване на процедурата, която обаче е била влязла в сила и реда за нейната отмяна може да стане по реда, установен в АПК, а не чрез недопускане до участие на подадено заявление и некласиране на същото. Освен това основанието, на което касационния ответник не е допуснат до участие и не е класиран, не обуславя отказ за продажба на земеделските земи. Като единствено основание е изложено, че земеделските земи са попадали в "екологична мрежа "Натура 2000". Условията и реда за обявяване и защита на Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" са регламентирани в Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. В случая се установява, че земите за които е кандидатствал за закупуване касационния ответник са били включени в защитена зона "Осогово". Обявяването на тази защитена зона е станало със заповед по чл. 12, ал. 6 вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗБР на министъра на околната среда и водите - заповед № РД-780/29.10.2010 г. Фактът, че земеделските земи се намират в защитена зона обаче не ограничава продажбата на такива земи. Такова ограничение не се съдържа в ЗБР. Напротив - нормата на чл. 13 от този закон сочи, че обявяването на защитената зона не променя собствеността върху земите, което означава, че няма ограничения относно собствеността на земеделската земя. Единственото ограничение в ползването на такива имоти е свързано с необходимостта по опазване на местообитания на видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици - за видовете птици, посочени в приложение № 2 и опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици от видове, извън тези, посочени в приложение № 2. Но това не е основание да не се извършват разпоредителни сделки с такива имоти. В случая процесните имоти не са попадали в защитени местности. Последните са обект на защита по Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗТ защитените територии, след които и защитените местности по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗТ, са публична държавна собственост, като разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост изключва извършването на разпоредителни сделки с тях. Но това ограничение е неприложимо за процесните имоти, тъй като не са обявени за защитени местности със заповед по чл. 39 от ЗЗТ на министъра на околната среда и водите. Затова е неоснователно становището на представителя на Върховна административна прокуратура в тази насока. Както вече се каза, процесните имоти са били включени в защитена зона, обявена за такава със заповед № РД-780/29.10.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Защитата за тях е по ЗБР и не е свързана с ограничения в собствеността. Затова не е било налице законово основание да не се разглежда заявлението на касационния ответник за закупуване на процесните имоти. Процесната заповед на директора на ОД "Земеделие" - Кюстендил е била незаконосъобразна в тази й част, поради което тя правилно е отменена с оспорваното решение. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,