Решение № 10738 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на ПИМК Рейл ЕАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]подадена чрез пълномощник Йовчев, против Решение 99 от 17.01.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 2816/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-16001622000183-091-001 от 02.08.2022 г., издаден от Г. Йовчева- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията и К. Янчева - главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 494 от 13.10.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на ПИМК Рейл ЕАД са установени задължения за ДДС в размер на 20 000, 00 лв. за данъчния период месец 11. 2021 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства за извършване на спорните услуги и навежда твърдение за доказаност на извършените услуги по договор. Подробни съображения се излагат с касационната жалба. Претендира се отмяна на оспореният съдебен акт и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Григорова. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е бил ревизионен акт /РА/ Р-16001622000183-091-001 от 02.08.2022 г., издаден от Г. Йовчева- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията и К. Янчева- главен инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 494 от 13.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 000 лв. по фактура с 157 от 30.11.2021 г., издадена от ПИМК ХОЛДИНГ ГРУП" АД, [ЕИК], с данъчна основа (ДО) в размер от 100 000, 00 лв. и предмет на доставката "Консултантски услуги м. Ноември 2021 г. " В хода на ревизионното производство е прието за установено, че основната дейност на ПИМК Рейл" ЕАД е извършване на железопътен транспорт на територията на страната и до трети страни, като от съществено значение е интермодалният транспорт по направлението Република България Република Турция и обратно. През ревизирания период дружеството е отразило получената през м 11. 2021 г. доставка от ПИМК ХОЛДИНГ ГРУП" АД, [ЕИК], с предмет на доставката "Консултантски услуги м. Ноември 2021 г., по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Към фактурата е представен договор за посредничество от 06.01.2020 г. с възложител ПИМК Рейл" ЕАД и изпълнител ПИМК ХОЛДИНГ ГРУП" АД, доказателства за плащане и искане за съдействие и консултации от К. Кискинова - управител на ПИМК Рейл" ЕАД, адресирано до П. Нестров - управител на ПИМК ХОЛДИНГ ГРУП" АД, в което за месец октомври 2021 г. по процесния договор е изразена нужда от консултантски услуги и участия, във връзка със среща за терминал в Турция, преговори за съвместни действия с ВРЗ "Хан Крум", преговори за съвместни дейности със Srbija Kargo, предоговаряне спрямо цените на тока с "Еко Цем", участие и представяне в Eurasia Rail и изготвяне на оферти за транспорт, протокол за извършени дейности м. Ноември 2021 г. от П. Нестров - управител на "ПИМК ХОЛДИНГ ГРУП" АД, както и Справка за извършени дейности ноември 2021 г. от П. Нестров, според която справка сумата за плащане за възнаграждение е 100 000, 00 лв. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е обосновал извод за нереалност на процесната доставка на услуга, поради което е приел, че законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. За да стигне до този извод съдът е приел, че констатациите в административният акт на приходната администрация не са оборени от страна на дружеството. Счетено е, че съобразно събраните по делото доказателства, не може да се установи каква точно услуга е извършена, от кого, по какъв начин е документирана, отчетена и заплатена, като липсва конкретика и яснота. Съдът е приел, че от представения договор от 06.01.2020 г., не може да бъде индивидуализиран предметът на услугата, като е посочено, че наличието само на договор и фактура не е достатъчно да се определи нито конкретният вид на услугата, нито вида и характеристиките на договорките между страните, нито да се установи от кого точно са извършени конкретните видове дейности. Посочено е, че дадените от свидетеля Лясков обяснения, не изясняват и не оборват изводите на приходните органи, поради наличието на противоречие с дадените обяснения в хода на ревизионното производство от представляващия ревизираното дружество и тъй като последният е с възможна заинтересованост от изхода на спора, предвид факта, че е свързано с ревизираното дружество лице. Според съда са налице и противоречиви разпоредби в представения договор за посредничество от 06.01.2020 г. Решението е допустимо, валидно и правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящият касационен състав. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Голямата част от оплакванията в касационната жалба са аналогични на изложените съображения в жалбата до административния съд, обсъдени са и е даден отговор на всяка едно от тях. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит е да докаже, при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реално извършване на услугите по процесната фактура. На първо място след анализ на представения от ревизираното дружество договор за посредничество от ПИМК Рейл ЕАД от 06.01.2020 г. с възложител ПИМК Рейл" ЕАД и изпълнител ПИМК ХОЛДИНГ ГРУП" АД, правилно съдът е приел, че същият не индивидуализиран предметът на услугата. Видно от всички представени доказателства договор, фактура, справка за извършена работа, индикативни търговски предложения не става ясно каква услуга точно е извършена, от кого, по какъв начин е документирана, отчетена и заплатена, като наред с това не са посочени конкретни показатели и измерители на извършената работа и постигнатите резултати. Както правилно е съобразено от административният съд не са налице доказателства за твърдените онлайн срещи и такива извършени в офиса на дружеството, както и липсват доказателства по отношение на лицето, разработило софтуерния продукт. На следващо място правилно е отбелязано в оспореното решение, наличието на противоречие между дадените обяснения от управляващият на ПИМК Рейл ЕАД и показанията на показанията на Лясков по отношение на начина и мястото на провеждане на срещите. Наред с това твърденията на свидетеля за осъществени пътувания за провеждане на срещи Виена, Турция и Сърбия не са подкрепени с надлежни доказателства. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав счита, че въпреки вменената му доказателствена тежест касаторът не е успял да обори убедително констатациите на приходната администрация, поради което счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на основание чл. 161 от ДОПК се дължи претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 200 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,