Решение № 14404 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2019 г.

ВАСIV отделение28.10.2019 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7748 от 18.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8817/2017 г. от Административен съд – София град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14404 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3331/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Държавно горско стопанство – София (ТП на ДГС) срещу решение № 7748 от 18.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8817/2017 г. от Административен съд – София град. С него е отменено писмо с изх. № 12-00-119/07.07.2017 г. на директора на ТП на ДГС – София, с което на "ВДК-Лес" ЕООД е отказано издаване на референция за участие в търг с явно наддаване за продажба на прогнозни количества дървесина на корен и делото е върнато на директора на ТП на ДГС – София за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди неправилност на решението на всички отменителни основания, визирани в нормата на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът - "ВДК-Лес" ЕООД в подадена от процесуалния му представител адв. К. Стоянов молба с характер на писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на "ВДК-Лес" ЕООД срещу писмо с изх. № 12-00-119/07.07.2017 г. на директора на ТП на ДГС – София, с което на жалбоподателя е отказано издаване на референция за участие в търг с явно наддаване за продажба на прогнозни количества дървесина на корен. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, е приел, че актът е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви. От фактическа страна съдът е установил, че със заповед № РД-07-133/21.06.2017 г. директорът на ТП на ДГС - София, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 50, т. 2 и чл. 55, ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата) е наредил провеждането на търг с явно наддаване за продажба на прогнозни количества дървесина на корен от обекти 17315, 17316 и 17317. Със заповедта са определени предметът на търга, зададени са параметрите му и е утвърдена тръжната документация. В т. 15.4.10 от заповедта и т. 7.1.7 от документацията наред с другите тръжни условия било въведено изискване до участие в търга да се допускат кандидати, които представят референция, издадена от ТП-ДГС/ДЛС от обхвата на ЮЗДП за 2016 г. – Приложение № 10. Съдът е установил още, че с имейл от 04.07.2017 г. от името на "ВДК-Лес" ЕООД е поискано издаване на 3 бр. референции за участие в търга. На това писмо, на 04.07.2017 г. е получен отговор, според който след направена справка в системата за отчитане на дърводобивната дейност на територията на ТП на ДГС – София е констатирано, че "ВДК1" ЕООД не отговаря на част от изискуемите в референцията позиции, а именно: не е усвоена цялата маркирана дървесина в обект 14247 и не са изпълнени в срок и качествено задълженията, произтичащи от договора за ползване на дървесина в същия обект. В отговор от страна на дружеството от 04.07.2017 г. се уточнява, че референцията се иска за "ВДК-Лес" ЕООД, а на 07.07.2017 г. е изпратен нов имейл, в който искащият референцията е написал, че все още няма официален отговор на искането си. По делото няма данни такъв да е изпращан от ТП на ДГС – София. Установено е още, че за искането за издаване на референциите не е използвана бланката на заявление, част от документацията, както и че не е платнена такса по т. 25 от Ценоразпис за минималните цени на административните и технически услуги при "ЮЗДП" ДП – Благоевград. От представения по делото протокол от заседание на комисията, назначена със заповед № РД-07-146/07.07.2017 г. на директора на ТП на ДГС – София за провеждане на търга, съдът е констатирал, че "ВДК-Лес" ЕООД е отстранено от участие в процедурата, тъй като е представило референция, издадена от Общинско предприятие "Управление на общински земи и гори" към Столична община, което не е поделение на "ЮЗДП" ДП, с което пък не е изпълнено изискването на т. 7.1.7 от условията за провеждане на търга. С процесното писмо с изх. № 12-00-119/07.07.2017 г. на директора на ТП на ДГС - София "ВДК-Лес" ЕООД е било уведомено, че през м. март 2017 г. са били констатирани сериозни нарушения в дисциплината на сеч в подотдели, спечелени от дружеството, за което били съставени актове и се водела прокурорска преписка, а това правело невъзможно издаването на референция (по образец). Не бил спазен и редът за издаване на референция. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, според заключението от която констативните протоколи, респ. актове за установени нарушения, издадени през 2017 г. за извършени от "ВДК-Лес" ЕООД нарушения в сечта се отнасяли за незавършени обекти. Интернет сайтът на ТП на ДГС - София не предоставял възможност за електронно заявяване и заплащане на услуги, нямало собствен ценоразпис и възможност за електронно деловодство. При тези данни, съдът е приел от правна страна, че при издаването на оспорения пред него акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото по делото не се установявало предварително да е обявено условието искането да се направи задължително на бланка. Също така неподаването на заявлението на бланка, съответно неплащането на такса за услугата било основание да се укаже на молителя да направи искането в изискуемата форма и да заплати такса, и едва ако той не стори това в определения му срок – производството да се прекрати – чл. 30, ал. 2 от АПК. На второ място съдът е приел, че в акта липсват мотиви за отказа да се издадат исканите референции, доколкото за посочените в него сериозни нарушения в дисциплината на сеч, за които били съставени актове и се водели прокурорски преписки, не били посочени конкретни отдели и конкретни нарушения, съответно номера и дати на актове. Според съда, с липсата на мотиви се отнемала възможността на жалбоподателя да ангажира защитата си, а на съда да провери законосъобразността по същество на отказа. По отношение на представените по делото Протокол от 20.03.2017 г. на ДГС - София относно проверка в отдел 424"е", в който не бил посочен ползвател и констативен протокол от 28-31.03.2017 г. за извършена проверка в подотдели 419"а"; 419"в", 420"м", 420"н", 424"д" и 424"е" съдът е приел, че няма данни същите да са връчени на жалбоподателя, т. е. той да е запознат с констатациите по тях, за да се счете, че при връчването на оспорения акт му е станало известно кои точно нарушения има предвид административния орган, за да организира той защитата си. Относно Протокол от 04.10.2017 г. за проверка в подотдели 452"н", 453"б1", "и", "ж", "л", "н", "р", "ш", "ю", и др., включени в обекти, спечелени от "ВДК-Лес" ЕООД, по които били констатирани нарушения, съдът е установил, че е съставен след образуване на делото. Според съда, не било в неговите правомощията въз основа на представени по делото доказателства да замества волята на административния орган като сам формира мотиви за отказа. Обжалваното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. В заповедта за откриване на търга, като част от тръжната документация по т. 15.4.10 фигурира и: референция – Приложение № 10. В т. 7.1.7 от Раздел VI, т. 7 от условията за провеждане на търга "Документи, които следва да бъдат представени от кандидатите" като един от изискуемите документи е посочена референция, издадена от ТП на ДГС/ДЛС от обхвата на ЮЗДП за 2016 г. – Приложение № 10. Видно от Приложение № 10 референцията представлява положителна оценка за съвместно участие на ДГС и кандидат за участие в търга, според която последният отговаря на конкретни изчерпателно определени критерии. Освен че има образец на заявление за издаването й, никъде не е отбелязано, че именно това заявление е задължително да се попълни, че същото следва да се входира в деловодството на стопанството, че за издаването на искания със заявлението документ се заплаща такса и в какъв размер е тя, както и какъв е редът за получаване на искания документ (по пощата или на ръка). При това положение и след като между органа, който е следвало да издаде, респ. да откаже издаването на искания документ, и заявителя е имало кореспонденция по електронна поща, е следвало този ред да бъде посочен. В случая това не е направено, с което, както правилно е приел и административният съд е нарушено изискването на чл. 30, ал. 2 от АПК. В случая кандидатът е бил уведомен за реда, по който е следвало да подаде заявлението си едва с оспореното писмо, като именно неспазването на този ред е посочено като мотив за отказа да се издаде референцията. Не без значение остава и фактът, че процесното писмо е от същата дата, на която е проведено заседанието на комисията за провеждане на търга и в което "ВДК-Лес" ЕООД е отстранено от участие. Едва след това оспорващото дружество е било уведомено за отказа да му бъде издаден необходимият му за участието в търга документ. При това правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените от директора на ТП на ДГС-София съображения за неподаването на искането на бланка и неплащането на такса за услугата не е основание да се откаже издаването на референцията, а първо следва да се дадат указания искането да се направи в изискуемата форма, по предвидения ред и след заплащането на съответната такса. И само ако тези указания не бъдат изпълнени последицата следва да е прекратяване на производството. Правилно е и приетото от съда, че при издаване на акта не са изложени мотиви относно констатирани нарушения от страна на "ВДК – Лес" ЕООД в дисциплината на сеч в подотделите, спечелени от дружеството. В писмото няма и позоваване на конкретни съпътстващи документи. Единият от критериите, на които трябва да отговаря кандидатът за участие в търга, посочени в референцията, е търговецът, лично или чрез наети от него лица да не е допускал нарушения по ЗГ при извършване ползването на дървесината от горите, установени с констативен протокол или с влязъл в сила акт. В случая в писмото е записано само, че през м. март 2017 г. са констатирани сериозни нарушения в дисциплината на сеч в подотдели, спечелени от оспорващото дружество, както и че са били съставени актове и се водела прокурорска преписка. Пред първата инстанция са били представени констативни протоколи от м. март 2017 г., които съдържат данни за извършени от "ВДК-Лес" ЕООД нарушения в сечта, които обаче, видно от заключението по изслушаната от съда СТЕ се отнасят за незавършени обекти. В същото време няма данни по посочените от касатора преписки да е постановен влязъл в сила акт. Остава недоказано, че и изброените в касационната жалба наказателни постановления са влезли в сила, каквото е изискването, за да не бъде дадена исканата референция. Също следва да се отбележи, че позоваването на тези преписки и наказателни постановления в хода на съдебното производство не може да допълни мотивите на оспореното писмо. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 55, ал. 2