Решение № 9753 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2018 г.

Решение № 9753 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Х. К., гражданин на РТурция, чрез процесуалния му представител, срещу заповед № 407/02.03.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в РБ /ЗЧРБ/ му е наложена забрана за влизане в РБългария за срок от пет години. Сочи, че Х. К. се издържа, работейки като международен шофьор, превозва товари от Турция за Европа и маршрутът му минава през България. На практика с наложената забрана се лишава от възможността да работи като шофьор. Жалбоподателят има сериозно отношения с жена от Р Румъния - Н. Ф. и сериозни намерения за сключване на граждански брак, но родителите му са в Турция и се налага да пътува през територията на Р България. Дори и когато действа в условията на обвързана компетентност, е необходимо органът да изложи мотиви относно продължителността на пребиваването, семейното положение на лицето, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, както го задължава и изричната норма на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Счита, че заповедта е немотивирана, чуждият гражданин не е уведомен за започващото административно производство по издаване на заповедта и не имал възможност да вземе становище, не са изложени мотиви за продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е процесуално допустима, подадена на 16.03.2018 г., при връчване на заповедта на 02.03.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 42з, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз, се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1; Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. Б., което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което Наказателния закон предвижда наказание "лишаване от свобода" не по-малко от една година, е основание по смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за налагане на предвидената в чл. 42з ал. 1, т. 1 от същия закон принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната". В заповедта са изложени мотиви, че с писмо № 19 от 28.02.2018 г. е получено уведомление от Затвора - гр. С., че на 02.03.2018 г. ще бъде освободен от посочения затвор турския гражданин Х. К. и обстоятелството, че е осъден по нохд № 9/2018 г. по описа на Окръжен съд Я. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание за квалифицирана контрабанда лишаване от свобода от три до десет години глоба то 20 000 до 100 000 лв., както и мотивите, изложени в предложение рег. № 5364р-4240/02.03.2018 г. В предложението е посочено, че Х. К. е осъден по нохд № 9/2018 г. по описа на Окръжен съд Я. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК на лишаване от свобода в размер на 4 месеца за опит да внесе от Турция в България на 05.11.2017 г. през ГКПП -Л. златни накити с общо тегло 736,32 грама и, че не представлява непосредствена опасност за обществения ред, но предвид на това, че е осъден по нохд № 9/2018 г. по описа на Окръжен съд Я. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание за квалифицирана контрабанда лишаване от свобода от три до десет години глоба то 20 000 до 100 000 лв. следва да му се наложи забрана за влизане в РБългария за срок от пет години. Неоснователни са доводите, че заповедта не е мотивирана, в мотивите на заповедта е посочено, че турският гражданин е осъден по нохд № 9/2018 г. по описа на Окръжен съд Я. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание за квалифицирана контрабанда лишаване от свобода от три до десет години глоба то 20 000 до 100 000 лв., с което е мотивирано фактическото основание по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, освен това в мотивите на заповедта се препраща към предложение рег. № 5364р-4240/02.03.2018 г., в което са посочени същите фактически обстоятелства. Неуведомяването на жалбоподател за започване на производството в случая е без значение, тъй като до датата на издаване на заповедта е бил в затвора и се е налагало издаването й същия ден, освен това има възможност да се защити в съдебното производство, в което не се установяват обстоятелства, даващи основания да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна. Относно предпоставките по чл. чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ следва да се има предвид, че чуждият гражданин не е пребивавал в РБ, а е преминавал през нея като международен шофьор, не е женен за българска гражданка, и връзките му са само държавата по произход, поради което не са налице обстоятелства по чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, от които да се направи извод, че не следва да се налага принудителната административна мярка. Обстоятелството, че поддържа отношения с румънска гражданка, не означава, че следва да му се разреши преминаване през РБългария. Във връзка с доводите, че не са посочени мотиви относно срока за който е наложена принудителната административна мярка, следва да се има предвид, че забраната не е за влизане на територията на държавите - членки на Европейския съюз, а за влизане на територията на Р. Б.. Доводите, че не е назначен преводач при връчване на заповедта са неотносими, тъй като жалбата срещу заповедта е приета за допустима и се разглежда в настоящото съдебно производство. Административното производство се провежда по реда на АПК, поради което са неоснователни доводите, че е следвало да се 3-дневен срок на жалбоподателя по ЗАНН за възражения и че е нарушено правото му на защита. Подадената жалба срещу заповедта следва да се отхвърли като неоснователна и на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, във връзка с чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗЧРБ, Върховният административен съд, Седмо отделение