Решение № 4488 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2016 г.

Решение № 4488 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ С. град против решение № 1692 от 11.03.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 11395/2015 г. С него се отменя по жалба на А. Б. Г. решение № 2153-21-112/13.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. град и потвърденото с него разпореждане № 2907096968/1 от 09.07.2015 г. на Ръководител "ПО" и преписката върната на органа за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, А. Б. Г. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шест отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Б. Г. срещу цитираното решение. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, потвърждаващо разпореждане в частта отказващо отпускане на добавка към пенсия по чл. 9, ал. 1, т. 22 ЗПГРРЛ. Свеждат се до това, че счита периодите на отклонение от мястото на задължително заселване и отбиването на военна служба за време в приложното поле на ЗПГРРЛ. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е, че с разпореждане № 32023/15.10.1990 г. на А. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 01.03.1990 г. при зачетен стаж 33 години 10 месеца и 28 дни. Също така, че с разпореждане № 2907096968/6/ от 13.07.2005 г. на ръководител "ПО" на А. Г. е отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, считано от 01.07.2005 г. за периода на незаконна репресия по чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ 2 години, 10 месеца и три дни за периода 14.06.1949 г. - 16.04.1952 г. При определяне продължителността на периода е изключено времето след 17.04.1952 г., през което е отбивана редовна военна служба. Размерът на добавката е определен съгласно чл. 9, ал. 1, т. 22 ЗПГРРЛ за 34 месеца в размер на 15% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същото разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО въз основа на допълнителен стаж, зачетен на основание чл. 7 ЗПГРРЛ в размер на 2 години, 7 месеца и 11 дни за периодите 14.061949 г. - 12.09.1950 г. и 05.12.1950 г. - 16.04.1952 г, . които не са зачетени на друго основание при отпускане на пенсията размерът на стажа е определен на 36 години, 6 месеца и 9дни. Със заявление от 15.03.2006 г. А. Г. иска преразглеждане на размера на добавката, считайки, че е допусната грешка като следва да се зачетата 4 години, 2 месеца и 4 дни, а не за 2 години, 10 месеца и 4 дни. Г. е бил уведомен от органа, че от релевантния период е изключен периода на отбиване на военната служба и времето на полагане на труд на място, различно от мястото на принудителното заселване. Със заявление от 21.01.2015 г. А. Г. прави искане за промяна на добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ, считайки, че тя следва да е 20 % а не 15 % във връзка с което при събраните нови доказателства длъжностното лице е преценило, че с разпореждането от 2005 г. продължителността на периода, за който е отпусната добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ е неправилно определена, като е включено и време през което Германов не е пребивавал на мястото за изселване и поради това неправилно е приложен чл. 7 ЗПГРРЛ. От правна страна съдът е приел, че размерът на добавката от 15 % не е бил променян, като е променян размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че неправилно е изчислен стажа по чл. 7 ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че времето през което е отбивана редовна военна служба не следва да се счита за репресия по смисъла на чл. 1 ЗПГРРЛ и няма законово основание за увеличаване на процента на добавката като се приложи чл. 7 и за този период. По втория спорен въпрос е прието, че за стаж по чл. 7 ЗПГРРЛ следва да се счита и времето през което жалбоподателят се е отклонил от мястото на принудителното заселване без да е работил, като за периодите в които е упражнявал трудовите си права следва да се признават за стаж по общите правила, а не по силата на специалната норма на ЗПГРРЛ. Тълкуването на чл. 7 ЗПГРРЛ е, че за трудов стаж се признава само времето през което лицето не е работило поради принудителното заселване, независимо дали се е отклонило от мястото на принудителното заселване. При установеното от фактическа и правна страна е постановено решението. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 1 ЗПГРРЛ се обявава политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 09.09.1944 г. до 10.11.1989 г. ако са интернирани, изселвани и заселвани по административен ред или са били нелегални. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 22 лицата по чл. 1, т. 4 ЗПГРРЛ получават към пенсията си или към сбора от получаваната пенсия месечна добавка в размер на 10, 15 и 20 % от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст съответно за срокове на интерниране до 12 месеца, 12-36 месеца и над 36 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗПГРРЛ за трудов стаж се признава времето през което лицата по чл. 1, т. 4 навършили 16 г. не са работили, когато са били интернирани, изселвани и заселвани. Или, хипотезата на чл. 7 ЗПГРРЛ има предвид периодите от време през които заселваните по принудителен ред лица не са работили по причина принудителното заселване. Времето през което са работили се признава за трудов стаж по общия ред. Времето през което лицата са се били отклонили от мястото на принудителното заселване и не са работили следва да се признае в хипотезата на чл. 7 ЗПГРРЛ и да се отчете в добавката по чл. 9, ал. 1, т. 22 ЗПГРРЛ. Доводите в касационната жалба, че в периодите на самоволно отклонение от мястото на принудителното заселване не поражда права по ЗПГРРЛ са неоснователни. Репресията е налице и в този период както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Неоснователни са доводите на ответника, че времето на отбиване на редовна военна служба е период на репресия са неоснователни. Това е изпълнение на задължение на всички граждани и не може да се приеме избирателно за едни, че е било репресия, а за други изпълнение на граждански и на военен дълг, съгласно действащото законодателство. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ТП на НОИ С. град следва да бъде осъдено да заплати в полза на ответника разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение