Решение № 4452 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2023 г.

Производството е по чл. 237 ал. 1, във връзка счл. 239 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на СД ТРАНСГРАФИКА-ДИМИТРОВИ И С-ИЕ, подадено чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение 4202 от 26.06.2023 г. по адм. дело 3454/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239 т.1. Към искането като писмени доказателства са приложени седем броя нотариални актове, молба до Агенция по вписванията и отговор от същата. Ответникът кмет на Столична община оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Представлява се от юрисконсулт, който претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на СД ТРАНСГРАФИКА-ДИМИТРОВИ И С-ИЕ, [ЕИК], срещу Заповед СОА23-РД40-28/17.02.20234 г. на кмета на Столичната община, с която на основание чл.25, ал.2, вр.чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗОС се отчуждава ПИ с проектен идентификатор 68134.512.362 с площ от 213 кв.м, съгласно скица-проект за изменение на КККР, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 68134.512.252 по КККР на район Сердика, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, попадащ в публично мероприятие, съгласно действащия подробен устройствен план, одобрен със Заповед РД50-510/24.06.2020 година на главния архитект на Столичната община и подлежащ на отчуждаване във връзка с реализацията на обект:УПИ І-за училище, кв.8-б, м.ГГЦ-зона В 17, район Сердика, гр. София - публична общинска собственост, в частта относно размера на определеното с нея обезщетение. С решението, чиято отмяна се търси съдът е изменил оспорената заповед, като е увеличил размера на определеното с нея обезщетение. Съобразил се е със събраните в хода на производството доказателства, в това число и заключението на вещо лице. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от страна с правен интерес и депозирано пред съда в предвидения в чл. 240 ал. 2 от АПК срок. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в чл. 239 от АПК основания. Съгласно т. 1 на този текст, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. За да е основателно искане в описания смисъл следва да се установи наличието на непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. В практиката си съставите на Върховен административен съд многократно са отбелязвали, че "нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В конкретния случай не се сочат нито нови обстоятелства, нито са представени нови доказателства по смисъла на чл. 239 т.1 от АПК. Представените копия от нотариални актове не могат да бъдат определени като нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на приложимата разпоредба от АПК, тъй като са съществували към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, били са напълно достъпни за жалбоподателя и същият е можел да се снабди с тях, да ги представи своевременно на съда, както и да обоснове с тях несъгласието си с оспорения административен акт в частта относно размера на определеното обезщетение. В случая се касае за липса на проявена активност в хода на производството от страна на жалбоподателя по отношение на събирането или представянето на доказателства, обосноваващи твърдяната в хода на процеса незаконосъобразност на административния акт с приложимия материален закон. С оглед изложените по горе съображения, искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода на производството, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. В полза на Столична община следва да се присъди сумата от 200 лева за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,