Решение № 135 от 3.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 277/2013 г.

Решение № 135 от 3.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 277/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1596/2012 г. на Районен съд гр. Пазарджик и внохд. № 573/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик, образувано по искане на осъдения Х. П. П. В съдебно заседание искането с доводи за явна несправедливост на наказанието се поддържа от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо, но по същество неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 11.10.2012 г., постановена по нохд № 1596/2012 г. по описа на Районен съд-гр. Пазарджик, подсъдимият тогава Х. П. П. е признат за виновен в това, че на 09.07.2012 г. в [населено място] дол, отнел чужди движими вещи на стойност 940.00 лева, от владението на свидетеля Е., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал техническо средство, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 НК във вр. с чл. 194, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение от 14.12.2012 г., постановено по внохд № 573/2012 г. на Окръжен съд-гр. Пазарджик присъдата е изменена в частта за определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието, който е определен на общ, а затворническото общежитие - от открит тип. В останалата част й присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИЯ П.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира на отказа на инстанционните съдилища за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Твърди се от защитата, че при определяне размера на наказанието съдът правилно е съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства, но не са съобразили, че "без неговото изключително съдействие на досъдебното производство /образувано първоначално по отношение на друго лице/, съдът не би стигнал до обективната истина от една страна, и от друга е подценил това". Не било взето предвид и обстоятелството, че осъденият доброволно се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил пълни самопризнания, без да има каквито и да е обвинения срещу него. Искането е неоснователно и не отговарят на истината твърдяните обстоятелства за "принос за разкриване на обективната истина от осъдения на досъдебното производство". Напротив, той-осъдения- е разпитан в качеството си на свидетел на 09.07.2012 г. и е дал сведения в този си разпит, че престъплението е извършено от лицето М., което по-късно е било задържано и срещу което е повдигнато обвинение за кражба. Двадесет дни след това при повторен разпит в качеството си на свидетел П. е признал вината си. При определяне вида и размера на наказанието/ съдебното производство по делото е протекло по реда на глава ХХVII НПК/, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне на вида и размера на наказанието. Посочените по-горе обстоятелства, които според защитата не са взети предвид, не намират опора в данните по делото и правилно не се съобразявани. Вярно е, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, но само в частта им относно липсата на предишни осъждания, които да изключват приложението на закона. Предвид предишните осъждания на подсъдимия тогава - П., очевидно проявената на четири пъти снизходителност - наказанията и по четирите предишни осъждания са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б НК, очевидно не са довели до възпиране и превъзпитание на подсъдимия. Очевидно целите на наказанието няма как да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването му. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, определеното с тях наказание справедливо, а искането за възобновяване на осъдения П. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426, НПК във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение