Решение № 2379 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14053/2011 г.

Решение № 2379 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14053/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Васков Василев от гр. Хасково против решение № 491/19.09.2011 г., постановено по адм. дело № 447/2011 г. на Административен съд град Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 774/06.04.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция /ОД/ на МВР град Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР град Хасково не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Хасково е била заповед № 774/06.06.2011 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - Раздел I, т. 17, изразяващи се в това, че на 21.10.2010 г. е предизвикал пътно-транспортно произшествие с управлявания от него автомобил "АУДИ", като при отнемане на предимство е причинил средна телесна повреда на велосипедист, което деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за предизвиканото пътно-транспортно произшествие, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Освен това заповедта на началника на сектора е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отричат дисциплинарните нарушения, но се твърди, че не е установена вина на жалбоподателя, предвид липса на влязло в сила наказателно постановление за административното нарушение по Закона за движение по пътищата, както и липса на влязла в сила присъда за извършено престъпление. Прави се и оплакване, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след изтичане на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Тази доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АС. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Правилни са изводите на АС Хасково, относно налагането на дисциплинарното наказание в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Извършеното от АС тълкуване на разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, във връзка с чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. Касационната инстанция също приема, че в случая 2-месечния срок от откриване на нарушението за дисциплинарнонаказващият орган е започнал да тече от датата, в която на същия е представена справката от извършената служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, това е датата - 22.02.2011 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 06.04.2001 г., поради което е спазен преклузивния двумесечен срок. Не може да бъде споделено становището на касатора, че срокът за налагане на наказанието по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от деня на извършеното ПТП, тъй като той веднага е уведомил за него прекия си началник. Самият факт на уведомяването не означава, че са изпълнени изискванията на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР изрично предвижда, че дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган, който следва да се запознае с тях и да извърши преценка налице ли е дисциплинарно нарушение. Неоснователно и оплакването в касационната жалба, че не е доказана вината на касатора, поради липса на влязло в сила наказателно постановление или осъдителна присъда. Разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, поради което влизането в сила на наказателно постановление по ЗАНН, или постановяване на присъда за престъпление по НК не са предпоставки за налагане на дисциплинарната отговорност. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,