Решение № 9494 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2011 г.

Решение № 9494 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково против решение № 414 от 8.07.2011 г. по адм. дело № 371/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед № 531/11.03.2011 г. на същия административен орган, с която на Теню Атанасов Боботилов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Боботилов нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Боботилов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Хасково е незаконосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Правилно е и заключението, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) и резултатите от нея са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 2007/25.01.2011 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - оглед данните за ползван от служителя отпуск едногодишният срок е спазен, а съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР следва да се приеме, че е спазен и двумесечния срок от откриване на нарушението (справката, с резултатите от проверката е представена на директора на ОДМВР - Хасково на 25.01.2011 г.). Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя (такива са депозирани на 20.12.2010 г.) и след като на служителя е осигурена възможност да представи допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката (отбелязване върху справката). С това са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Крайният извод на съдебния състав за отмяна на заповедта поради отсъствие на предпоставките по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В случая неправилно съдебният състав е приема, че нарушение по цитирания текст не е извършено. По делото е установено, че на 7.02.2010 г. Боботилов, държавен служител кат. Д, младши полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" към РУП - Ивайловград извършва проверка в дома на Х. Г. Х. относно съхраняването на притежаваното от последния ловно оръжие. Въпреки че констатира, че ключът от касата, в която се съхранява оръжието, е поставен на място достъпно за останалите членове на семейството (касата е отключена от съпругата на проверявания) служителят приема, че не е налице нарушение на чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ) и не съставя акт за установяване на административно нарушение. При тези факти изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на правилата за съхраняване на ловното оръжие е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 48 от ППЗКВВООБ задължава лицата, придобили огнестрелни оръжия да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица, а при боравене с него да вземат мерки за недопускане на злополуки или наранявания. В случая след като е установено, че до съхраняваното в каса от Х. Г. Х оръжие достъп имат и останалите членове на неговото семейство (касата е отключена от съпругата на последния, като ключът, независимо от точното му местонахождение, очевидно се е намирал на достъпно за нея, а следователно и за другите членове на семейството, място) следва да се приеме, че изискването за опазването на оръжието от достъп на други лица не е спазено. Това нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ППЗКВВООБ следва да бъде установено при проверката от служителите на РУП - Ивайловград с акт за установяване на административно нарушение. В случая обаче от страна на Боботилов такива действия не са предприети и поведението му е в нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.). По тези съображения настоящата инстанция приема, че от страна на служителя е допуснато неизпълнение на служебните задължения, поради което са налице основания за неговото санкциониране по дисциплинарен ред. Издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Ето защо като приема обратното и отменя оспорения административен акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е основателен. Изводът на съдебния състав за липса на нарушение при съхраняването на ловното оръжие на проверяваното лице не се подкрепя от събраните доказателства. От обясненията на съпругата на Х. Г. Х., както и на Боботилов се установява, че касата, в която се съхранява оръжието, е отключена от съпругата на проверявания. Следователно ключът от касата е оставен на място, достъпно за членовете на семейството (конкретното местоположение е без значение), което е в нарушение на цитирания по-горе текст. Ето защо изводите на съдебния състав, че нарушение по чл. 48 от ППЗКВВООБ не е допуснато и съответно не е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на Боботилов, са в противоречие с представените доказателства. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила обаче е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, решението е постановено след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Боботилов против административния акт да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,