Решение № 6694 от 6.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производствто е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Сливен срещу решение 217/15.11.2021г., постановено по адм. дело 254/2021 г. на Административен съд - Сливен. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът ЕТ "Тимшел-92- Т. Мачев" оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Сливен е осъдил Община Сливен да заплати на ЕТ "Тимшел-92- Т. Мачев" сумата от 490,36 , представляваща законната лихва върху сумата от 2455 лв., присъдено обезщетение съгласно Решение 88 от 29.05.2019 г. по адм. дело 4/2019 г. на Административен съд Сливен, за периода от 24.06.2018 г. до 11.06.2020 г., като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер за 889,94 лева. Доколкото от ответната по касация страна не е постъпила касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, същото е влязло в сила. За да уважи исковата претенция ,предявена на осн. чл. 1 ЗОДОВ, съдът е приел, че искът за присъждане на уважената част , е основателен и доказан. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че спорът е правен и се състои в преценката дали дали следва да се присъди и законна лихва върху обезщетението, присъдено с решение 88 от 29.05.2019 г. по адм. дело 4/2019 г. на Административен съд Сливен, с което Община Сливен е осъдена да заплати на ЕТ "Тимшел-92- Т. Мачев" със седалище и адрес на управление гр. Сливен сумата от 2455 лева, съставляващи 1/10 част от 24 550 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено от съда като незаконосъобразно Разпореждане Изх. 9400-4455/3/ от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен. В производството по това дело не е предявяван иск за законната лихва върху това обезщетение и съдът не се е произнасял по него. Обосновано и правилно съдът е посочил, че съгласно чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Правилно съдът се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК , в което е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи от момента на преустановяването им. Законната лихва върху сумата на обезщетението присъдено на ищеца с решение 88 от 29.05.2019 г. по адм. дело 4/2019 г. на Административен съд Сливен би могла да бъде претендирана от 24.09.2015 г. , когато е постановено Решение 138 от 24.09.2015 г., по адм. дело 113/2015 г. по описа на Административен съд Сливен, което като не подлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му и е спряла да тече при погасяване на задължението чрез плащане на 11.06.2020 г. Доколкото, съгласно чл. 111, т. "в" ЗЗД изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, то ищецът може да претендира лихва върху главното вземане за периода от 24.06.2018г. до погасяване на главното вземане, което както правилно е посочил съдът е на 11.06.2020г. При това положение изчисляването на сумата за лихва е правилно и решението не страда от наведените в касационната жалба пороци. Решението на Административен съд - Сливен следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд