Решение № 5793 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2015 г.

Решение № 5793 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "НАДЕЖДА ВИ" ООД, гр. София срещу решение № 209/17.06.2015 г. по адм. д. № 819/2014 г. по описа на Административен съд Перник, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 406/08.07.2014 г. издаден от главен експерт в отдел "Ревизии и принудително събиране" при Дирекция "Местни приходи" при община Перник, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "Местни приходи и такси" при община Перник. Претендира допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяване на друго, при пълно уважаване на искането. Ответникът по касационната жалба, Директор на Дирекция "Местни приходи и такси" при община Перник оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. При извършена проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно в обжалваната част. Наведените възражения от касатора за допуснати от Административен съд Перник процесуални нарушения са неоснователни. Производството пред АС Перник е образувано по редовна и допустима жалба на "НАДЕЖДА ВИ" ООД, гр. София срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 406/08.07.2014 г. издаден от главен експерт в отдел "Ревизии и принудително събиране" при Дирекция "Местни приходи" при община Перник, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "Местни приходи и такси" при община Перник. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря. Съдебният акт е постановен въз основа на анализ на доказателствата във връзка с възраженията на страните и при извършена проверка на всички основания по чл. 146 АПК. В частта, в която обжалвания АУЗД е отменен няма подадена касационна жалба, решението е влязло в сила и в тази част не подлежи на касационна проверка. Предмет на касационна проверка е съдебното решение, в частта в която съдът е отхвърлил жалбата на на "НАДЕЖДА ВИ" ООД, гр. София срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 406/08.07.2014 г. издаден от главен експерт в отдел "Ревизии и принудително събиране" при Дирекция "Местни приходи" при община Перник, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "Местни приходи и такси" при община Перник. Тази част касае задължението на дружеството за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011 г. за процесните индивидуализирани в акта четири недвижими имота; задължението на дружеството за данък недвижими имоти /ДНИ/ за периода 2010-2013 г. за същите имоти; както и лихвите върху тези суми. Между страните не е спорно правото на собственост на дружеството върху индивидуализираните имоти, както и тяхното положение в строителните граници на населеното място. Правилен е изводът на АС Перник, че дружеството дължи ДНИ за тези имоти за периода 2010-2013 г., като имотите са облагаеми на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на имота. Правилен и въз основа на пълен анализ на доказателствата по спора е изводът на съда относно правилното определяне на размера на данъка. Имотите са декларирани като търговски обекти със стопанско предназначение. Съгласно Приложение № 2 към чл. 21 ЗМДТ, за търговски обекти коефицентът на местоположение по таблица № 3 се увеличава с 40 на сто. Данъчните оценки на имотите са изчислени в съответствие и в последователността с Приложение № 2 към посочената разпоредба, в каквато насока е и изслушаната по делото експертиза. Правилни са и изводите на АС Перник и в частта относно дължимостта на ТБО за 2011 г. ТБО се събира за предоставяне на три самостоятелни компонента на услугата, както следва: - сметосъбиране и сметоизвозване; - почистване на територии за обществено ползване; - депониране на отпадъци и обезвреждане на депа. Въз основа на съставена план-сметка за всяка отделна година Общинският съвет на съответната община определя размера на ставката, която ще се прилага за следващата при определяне на размера на таксата. Въпрос на математическо изчисление е налагане на ставката върху основата за определяне на конкретния размер на вземането. Липсата на посочване в АУЗД на математическото изчисление не обосновава извод за немотивираност на същия. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Правилен е изводът на съда, че за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци е необходимо лицата да подадат заявление за това в посочените в Наредбата на общината за местни данъци и такси срокове. Неподаването на такова прави неоснователно възражението за неприложение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Неоснователно е и възражението на касатора за недоказано предоставяне на услугата. Правилни са мотивите на административния съд въз основа на обоснован анализ на доказателствата, че услугите по компоненти са предоставяни за периода. Неоснователно е и възражението на касатора относно липсата на правно основание за издаване на обжалвания АУЗД. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК в хипотеза на неплатено в срок задължение. Неоснователно е и възражението на касатора относно липсата на основание за облагане за 2011 г., при подаване на декларациите за имотите през 2012 г. ТБО и ДНИ се дължат не от датата на подаване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, а датата на придобиването им на посочените придобивни основания. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд гр. Перник в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение от 630 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на седмо отделение