Решение № 15791 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2018 г.

Решение № 15791 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. срещу Решение № 1674 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1563/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001616004038-091-001/05.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001317016863-003-001 от 25.01.2017 г., потвърдени с Решение № 257/10.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която на "Н. С. О." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19 448, 61 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в общ размер на 993, 01 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните възражения в касационната жалба са свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел за извършени реално доставките на гориво по фактури, издадени от "Продакшън ССО" ЕООД и "Транскар ССБ" ЕООД, при липса на писмени доказателства за предаване на стоки по пряката доставка и противоречиви данни относно механизма на доставките, установени от събраните по делото доказателства за складиране и транспорт. В заключение се претендира отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на "Н. С. О." ЕООД срещу издадения РА и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лв. за двете инстанции. Ответникът "Н. С. О." ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение на Административен съд - П.. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, Административен съд (АС) - П. е отменил РА № Р-16001616004038-091-001/05.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., поправен с РАПРА № П-16001317016863-003-001 от 25.01.2017 г., потвърдени с Решение № 257/10.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която на "Н. С. О." ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19 448, 61 лв. по фактури, издадени от "Продакшън ССО" ЕООД и "Транскар ССБ" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 993, 01 лв., както и осъдил дирекция "ОДОП" – П. да заплати на "Н. С. О." ЕООД разноски по делото в размер на 750 лв. За да постанови този резултат, АС – П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. При преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, съдът е приел, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Продакшън ССО" ЕООД и по 10 фактури, издадени от "Транскар ССБ" ЕООД с предмет – дизелово гориво с включен акциз и транспорт. В хода на ревизията е установено, че доставчиците не са представили доказателства за транспорт – товарителници и пътни листи, нямат наети лица по трудов договор, не са представили доказателства за счетоводно завеждане и изписване на стоките, справка за стоков поток, във връзка с определяне на предходни доставчици и са дерегистрани по инициатива на орган по приходите. Не е било спорно, че данъкът е начислен в счетоводните регистри, като задължение към бюджета. От ревизираното дружество са представени акцизни данъчни документи с издател "П. Т. Г." ЕООД /складодържател/ и получател - доставчиците, доклади за товарене на горивото от база на "П. Т. Г." ЕООД в гр. П., заявки за извеждане на акцизни стоки от вложител – доставчиците и приемо - предавателни протоколи между складодържателя и доставчиците, товарителници, декларации за съответствие на качеството на течните горива, копия от документи с надпис "разтоварване" с данни за разтоварени литри гориво с посочени превозвачи "Камберо" ЕООД и "Б. А. 91" ЕООД, кантарни бележки с получател – трето лице "Г. Т. К." ЕООД, счетоводни регистри и справки. Представени са и копия от фактури с цел доказване последващата реализация на горивото към клиент "Инфракънстракшън" ЕАД. За да обоснове извод за незаконосъобразност на издадения РА, първоинстанционния съд след като е развил принципните си разбирания относно материалноправните предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит съобразно приложимите разпоредби на ЗДДС, Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС, е приел, че констатациите на органите по приходите за липса на реални доставки по процесните фактури се опровергават от събраните в хода на ревизията доказателства. Обосновал е изводи, че по делото е установено, че горивото е съхранявано в лицензиран данъчен склад и след като при изнасянето му от складодържателя е издаден данъчен акцизен документ на името на доставчиците, които са платили акциза при освобождаването на горивото, то следва да се направи извод, че доставчиците са разполагали с горивото, за да го доставят на ревизираното дружество, а самото предаване на горивото е доказано с представените по делото товарителници. Решението е неправилно постановено. Необоснован на събраните доказателства е извода на първоинстанционния съд, че доставките по гореописаните фактури, издадени от "Продакшън ССО" ЕООД и "Транскар ССБ" ЕООД са реално осъществени. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на данъчен кредит следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчика към получателя. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи, съставени между него и преките му доставчици. Отделно от това неправилно първоинстанционния съд е приел, че предаването на стоките се установява с представените по делото товарителници. В нито една от представените по делото товарителници, като получател на стоката не фигурира ревизираното дружество, а като изпращачи – не фигурират доставчиците "Продакшън ССО" ЕООД и "Транскар ССБ" ЕООД. Правилно органите по приходите са приели, че същите не доказват транспортиране на стоката до краен получател, тъй като полето "получател" в товарителниците е празно – няма място на получаване, дата, подпис и печат на получателя. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че нормите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол вменяват в задължение на лицата, които пускат течни горива на пазара да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, а за лицата, които разпространяват такива горива да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата и номера на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на декларацията във всички придружаващи горивото документи. Декларацията за съответствие с изискванията за качество отразява всички последващи промени при реализация на горивото, предвид което последната представлява документ с доказателствено значение при проследяване движението на този вид стока. Отбелязването за предаване именно на горивото по декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност на прехвърляне собствеността върху стоката и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. За да приеме, че в случая са представени декларации за съответствие на качествата на течните горива, първоинстанционния съд не е обърнал внимание, че в представените декларации не е вписано количеството на горивото, което се предоставя на ревизираното дружество. Предвид липсата на този реквизит в декларациите за съответствие, е невъзможно обвързването на количествата вписани във фактурите, с тези, които се претендира да са превозени до жалбоподателя с представените декларации за съответствието на качествата на течните горива. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С оглед на горното и липсата на доказателства за приемо-предаването на стоките по горепосочените доставки настоящият състав на ВАС не споделя изводите на първоинстанционния съд, че са представени безспорни доказателства за извършени реални доставки на стоки – дизелово гориво. Основно правило при прилагането на данъчните норми е правоотношенията да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС. П. изложеното, съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а жалбата срещу РА – отхвърлена. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 143, 25 лв. и за настоящата инстанция в размер на 857, 75 лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, чл. 8, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо разноски за двете инстанции в размер на 2 079 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение