Решение № 7026 от 27.6.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение27.06.2023 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 322 от 12.10.2022 г., постановено по административно дело 18/2022 г. от Административен съд Добрич.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ректора на Великотърновски университет Св. Св. Кирил и Методий, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 322 от 12.10.2022 г., постановено по административно дело 18/2022 г. от Административен съд Добрич, с което е отменена негова заповед РД-10-1955/25.11.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба К. Кеворкян не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед РД-10-1955/25.11.2021 г. на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", с която е наложено наказание на подателя на първоинстанционната жалба отстраняване от общежитие за нарушаване на вътрешния ред в общежитието на основание чл. 45, ал. 3 и ал. 1, т. 2 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове във връзка с чл. 43, ал. 3 и ал. 1, т. 2 от Правилника за условията и реда за настаняване и ползване и за вътрешния ред в студентските общежития и студентските столове на Студентски столове и общежития ЕАД за нарушение на чл. 12, т.1 и т.3 от Правилника. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган,но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели и до материалната му незаконосъобразност. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая. От доказателствата по делото се установява, че не е установено по безспорен и несъмнен начин дали нарушението на вътрешния ред е извършено грубо еднократно или като извършени системни такива, в които две хипотези разпоредбата на чл. 45 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове (Наредбата) предвижда възможност извън конкретно изброените в нея нарушения да се наложи едно от предвидените в нея наказания. Съдът е събрал необходимите доказателства, като въз основа тях е извел правилен извод, че в случая не е установено по безспорен начин нарушение по чл. 12, т. 3 от Правилника за условията и реда за настаняване и ползване и за вътрешния ред в студентските общежития и студентските столове, тъй като за изпълнението на тази хипотеза следва да е установено, че наказаното лице е пречило с поведението си на другите живеещи да упражняват правата си. Правилно, при анализа на доказателствата съдът е установил, че единственият, който установява конкретно поведение на Кеворкян е портиерът на общежитието, като липсват такива от други живеещи там. Обоснован е и изводът, че всички останали лица, включително отговорника за етажа, председателя на домсъвета, които би следвало да живеят в същото общежитие, дали сведение в хода на административното производство базират същите на изложеното от Михайлова, като липсват твърдения за възприето от тях нарушение на посочените в заповедта време и място на извършването му. Противно на твърденията в касационната жалба, от писмо 173900-62-6265/05.04.2022 г. на Началника на РУ Велко Търново не се установява констатирано нарушение от служителите на МВР, а единствено факта, че общежитието е посетено по сигнал за нарушение на нощната тишина. Обстоятелството, че е проверена личната карта на Кеворкян също не води до извод за констатирано нарушение. Разпитаните по делото свидетели Димитров и Панайотов, живущи в същото общежитие също не установяват възприето от тях нарушение на посечената в заповедта дата, като и двамата твърдят, че са научили за случая от портиера. С оглед на установеното настоящият състав намира, че изводът за постановяване на заповедта в нарушение на чл. 35 АПК е законосъобразен. Неоснователен е доводът, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е несъществено е не води до незаконосъобразност на акта. Неизясняването на относимите за случая факти и обстоятелства винаги е съществено нарушение, тъй като обуславя правилното приложение на материалния закон. Наведеният довод, че жалбодателят не е ангажирал доказателства, които да установят различна фактическа обстановка е неоснователен предвид разпореденото в чл. 170, ал. 1 АПК, задължаващо именно административния орган да установи съществуването на фактическите правни основания, посочени в акта, каквито са и дадените му с разпореждане 71 от 18.01.2022 г. изрични указания. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона, като същото е и обосновано съдът е събрал необходимите доказателства, които са анализирани поотделно и в съвкупност, а изводите му са изложени подробно и аргументирано. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се сочат в касационната жалба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение