Решение № 4400 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2014 г.

Решение № 4400 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1790/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юриск. Иванов като процесуален представител, срещу решение № 17165 от 18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 14352/2013 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Излагат се подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Петър Боянов Петров в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Фиков като процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като обсъди доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав е отменил решение № I-36691 от 26.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи в частта му, с която на Петър Боянов Петров е отказано заличаване на лични данни, поискано със заявление вх. № 15291/10.07.2013 г. по описа на ОДМВР - Перник и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне във връзка със заявителски материал (ЗМ) № 1171/19.05.2004 г. по описа на Районно управление Видин, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдебният състав е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, като страните не спорят по тях. Установил е, че жалбоподателят в първоинстанционното и ответник в настоящото производство е подал заявление вх. № 15291/10.07.2013 г. за заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с преписки по ЗМ № 714 от 22.03.2004 г. и ЗМ № 1171 от 19.05.2004 г. по описа на Районно управление (РУ) Видин. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е заличил личните данни на Петров във връзка с първия заявителски материал и е отказал заличаването на данните му по ЗМ № 1171 от 19.05.2004 г. По тази преписка е било образувано нохд № 819/2004 г. на Районен съд - Видин, което е приключило със споразумение - Петров се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 2 от НК и след прилагането на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв., която е платена и към 13.08.2009 г. е настъпила реабилитация по право. Отказът на министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни се основава на чл. 163, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9, т. 5 от Инструкция № Iз-381 за реда за обработка на лични данни в МВР във вр. с чл. 32, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 159, ал. 5 от ЗМВР и чл. 32а, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. Административният орган е приел, че реабилитацията не попада в хипотезите по чл. 32а от Инструкцията. За да отмени оспорената заповед в обжалваната част, в която на Петър Петров е отказано заличаване на личните данни от масивите на МВР, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че министърът на вътрешните работи неправилно е приложил материалния закон, тъй като реабилитацията като предпоставка за заличаване на личните данни е уредена в чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, а освен това тази разпоредба се явява специална по отношение на чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД и позоваването на Инструкция № Iз-2843/2010 г. като основание за отхвърляне на искането на лицето е неправилно с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Обжалваното решение е правилно. Правният спор е дали настъпилата реабилитация по право е основание за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР. В чл. 59 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрация от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява по реда на този закон и без съгласието им. Разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗМВР регламентира правото на Министерството на вътрешните работи да изгражда информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. Обработването на лични данни във връзка с дейностите на МВР по защита на националната сигурност и по противодействие с престъпността може да се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 и 3 от ЗМВР при посочените от същия закон условия. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Събирането на данни за Петров е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и същият е реабилитиран по право. Правилото на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР регламентира, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейността по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите, което представлява първия етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхранение не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Следователно, съществува задължение за административния орган да определи срокове за съхраняването на личните данни. Същевременно в чл. 159, ал. 5 от ЗМВР е предвидено, че личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона, като предпоставките за това са предвидени в ал. 6 на същата разпоредба и включват настъпилата реабилитация по право. В случая спрямо ответника в настоящото производство е налице реабилитация по право, което е основание за заличаване на личните данни по конкретния заявителски материал. След като въведената в ЗМВР забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които са първоначално събрани, то последващото им съхранение е недопустимо при отпадането на основанието за събирането им и липсата на причини за тяхното запазване. Правилно е прието, че при противоречие на норми от Инструкция № Iз-2843/2010 г., която е подзаконов нормативен акт и фактически въвежда изисквания, които не се обхващат от разпоредбите на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР, а освен това ограничава кръга на обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за наличие на предпоставките за заличаване на личните данни, следва да се приложат изискванията на нормативния акт от по-висока степен. Предвид изложеното, позоваването в касационната жалба на норми от цитираната инструкция не обосновава основателност на отказа от заличаване на личните данни на ответника, поради което същият е незаконосъобразен и правилно е бил отменен, а преписката - върната на министъра на вътрешните работи за ново произнасяне по заявлението на Петър Боянов Петров във връзка със ЗМ № 1171 от 19.05.2004 г. Възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне по спора без съдът да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди приложените в преписката доказателства не може да бъде споделен. В съдебното производство са установени правилно всички правнорелевантни факти, които са от значение за решаването на спора. По приетите за установени факти и обстоятелства страните не спорят. Съдът е изградил изводите си, след като е изложил аргументи по направените от тях доводи. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за наличие на основания за заличаване на лични данни, съхранявани във връзка със ЗМ № 1171/2004 г. на РУП - Видин е направен след преценка и анализ на всички събрани доказателства. Обосновано е формиран изводът, че не са налице причини за съхраняване на личните данни на физическото лице. По изложените съображения и при липса на твърдените касационни основания, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претендираните от касационния жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,