Решение № 6744 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2013 г.

Решение № 6744 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ /. Образувано е по касационната жалба на Николай Венев Велев от гр. Видин, ул. "Христо Ботев" № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 12 чрез процесуалния му представител адв. Ирена Александрова от ВАК, против решение № 8 от 14.02.2013 г. постановено по адм. дело № 210/2012 г. на Административен съд гр. Видин. В касационната жалба се развиват доводи по съществото на спора, с които се мотивират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното решение. В съдебно заседание процесуалния представител на касатора подържа жалбата и иска присъждане на разноски по делото. Ответната страна - Община Видин, не се представлява. Постъпило е възражение по касационната жалба от 28.02.2013 г. с което се оспорва жалбата като неоснователна и се моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Решението се сочи за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отхвърлил исковата молба на касационния жалбоподател против Община Видин, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с която се претендира осъждане на ответника за причинени имуществени вреди в размер на 89 651 лв. За постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приел за установено, че с молба вх. № М 02-11576/27.05.2011 г. до Община Видин, касатора е поискал да му бъдат предоставени под наем за ползване поземлени имоти в землището на с. Синаговци Видинско. В следствие на това бил сключен на 6.06.2011 г. договор за наем, на парцели от общинска земя по чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи със срок за една стопанска година - 542,168 дка. и е заплатен наем в размер на 3 253 лв. Имотът за който е сключен договора е именно поискания с молбата и конкретно описаните в нея начин на ползване, категория и площи. С молба вх. № М-02-11618/22.06.2011 г. касатора поискал общината за заяви пред ОСЗГ смяна на начина на трайно ползване на отдадените под наем имоти. Сторил това защото имал намерение да заяви наетите земи за субсидиране по единната схема за плащане. Община Видин не е реагирала на тази молба. Това било възприето като незаконосъобразно бездействие, което според касатора е довело до претърпените имуществени вреди, като платен наем в размер на 3253 лв., неполучена субсидия в размер на 13554 лв. за 2012 г. и загуби от реколта на пшеница в размер на 72 844 лв. или общо 89651 лв. При тази фактическа обстановка административния съд е приел исковата молба за неоснователна и я е отхвърлил, защото липсва незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общината, което да представлява административна дейност. Касатора е получил с договора за наем точно описаните в молбата му имоти, като гори в земеделски земи, изоставени трайни насаждения, пасища и храсти, т.е. бил е на ясно какво иска и какво получава под наем. В договора за наем общината не е поемала никакви други задължения, освен да предостави имота описан в него на наемателя, да получава наема в срок, размер и начин съобразно договора, да осъществява контрол за ползването на наетите имоти и да си получи имотите незабавно след изтичането срока на договора за наем в състоянието в което ги е предал. Освен това не е установено по някакъв начин касаторът да е бил препятстван да обработва имотите и да получи съответния добив от пшеница, което да доведе до предявената претенция. А що се касае до пропуснатите субсидии, съдът е приел, че те са едно несигурно събитие, защото касатора не е предприел каквито и да е действия за това пред компетентните органи от които да получи одобрение или отказ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират реални вреди от платен наем, и пропуснати ползи от неполучени субсидии и добив от пшеница в следствие незаконосъобразно бездействие на Община Видин. Общината е изпълнила своето задължение по договора за наем и е предоставила на касатора наетите имоти, за което той е заплатил договорения наем. Общината не е имала никакви други нормативни или договорни задължения, които да не е изпълнила, за да може да се говори за незаконосъобразно бездействие от една страна. От друга, по делото липсват каквито и да е доказателства, касатора да е търсил и да са му отказани субсидии за наетите земи поради бездействие на общината. Още повече пък и никой не е пречил да се обработват наетите земи, за да се получи очаквания добив и от там предполагаемият приход. Правилно решаващият съд е приел, че не е доказан нито един от елементите на посочения по-горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно отхвърлил иска поради несправяне на ищеца с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Във възражението по касационната жалба, ответната страна е поискала присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. С оглед изхода на делото, съдът е поставен в невъзможност да се произнесе по това искане, поради липса на каквито и да е доказателства за направени разноски. По изложените съображения, съдебното решение, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение