Решение № 554 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2690/2011 г.

Решение № 554 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2690/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационен протест на М. М., прокурор при С. окръжна прокуратура, срещу присъда от 26.09.2011 г. по внохд № 414/2011 г. на Софийския окръжен съд. В протеста се сочи, че оправдателната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения ма процесуалните правила. С тези аргументи се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът, участващ в производството пред касационната инстанция, не поддържа протеста и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Защитникът на подсъдимата оспорва основателността на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Районният съд в гр. Сливница с присъда № 132 от 02.06.2011 г. по нохд № 524/2010 г. признал подсъдимата Ц. Д. В. за виновна в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и я осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години, както и на една година и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото деловодни разноски. Софийският окръжен съд с присъда от 26.09.2011 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която оправдал подсъдимата по обвинението, че на 29.03.2010 г. в гр. Сливница управлявала лек автомобил "Мерцедес А", рег. [рег. номер.......] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2/2,1 на хиляда/, установено по надлежен ред, и я оправдал по обвинението по чл. 343б, ал.1 от НК. Протестът срещу така постановената въззивна присъда е неоснователен по следните съображения: Прокурорът М. е посочила две касационни основания - нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, но е съображения в подкрепа само на второто от тях. Твърдението, че съдът неправилно е оценил гласните доказателствени средства, с което протестът свързва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, е относимо към направената заявка за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и ще бъде разгледано заедно с генералното оплакване за неспазване на чл. 13 и чл. 14 от НПК. С това уточнение позицията на обвинението като касатор се ограничава до оспорване на процесуалната екзактност на изводите на въззивния съд относно проверката и анализа на част от доказателствата, подкрепящи обвинението. Данните по делото според настоящия състав /както и според участващия прокурор/ са в противната посока. Въззивния съд е компенсирал допуснатото от първата инстанция пренебрегване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК и в мотивите си е направил подробен и логичен анализ на доказателствената съвкупност. Данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. М., Е. Г., В. М., Г. Г. и Б. Д. са внимателно съпоставени с информацията в писмените и веществени доказателства и експертната им интерпретация. Фактическите изводи, които съдът е направил след комплексният им анализ, не търпят укор от логично или процесуално естество. Обясненията на подсъдимата Ц. В. са критично анализирани и кредитирани едва след констатиране на убедителната им подкрепа от останалите доказателствени източници. Втората инстанция е отстранила и процесуалната грешка на предходния съдебен състав, който се е позовал на обяснението на св. Т. М., приложено на л. 8 от досъдебното производство, което няма характеристиките на свидетелски показания, депозирани по реда на НПК. Свидетелката Г. подкрепила обясненията на подсъдимата, че последната не е шофирала автомобила си на 28.03.2010 г. В същата насока са и данните от разговора, който подсъдимата провела с дежурния служител на тел. 112, и от справката на мобилния оператор за местонахождението на телефона й. Съдът е отделил специално внимание на проверката на надеждността на свидетеля Т. М., който, според протеста, е основен за доказване на обвинението. Констатирани са конфликтните му отношения с Г., както и уклончивостта и противоречивостта на показанията му, поради което съдът правилно не е извлякъл от тях сигурна информация за обстоятелствата, предмет на доказване по делото. В отговор на твърдението в протеста за процесуално недопустимо игнориране на показанията на полицейския служител - свидетелката М., настоящият съдебен състав отбелязва, че те не отразяват непосредствени възприятия за неправомерно поведение и съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не ги е сложил в основата на осъдителна присъда. Обобщено, заключението на окръжния съд, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, е резултат на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което оправдаването на Ц. В. не подлежи на отмяна .. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК върховният касационен съд, второ наказателно отделение