Решение № 3924 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2016 г.

Решение № 3924 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Брутал С. Л. " ООД гр. В., подадена чрез адв. А. П. в качеството й на процесуален представител на управителя на дружеството - С. А., срещу Решение № 202/04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2404/2015 г. по описа на Административен съд В., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. В хода на делото "Брутал С. Л. " ООД гр. В. е настъпило преобразуване като "Брутал С. Л. " ООД гр. В. се е вляло в дружество "Атариа 888" АД гр. В., поради което по делото като касационен жалбоподателя е конституирано "Атариа 888" АД гр. В.. Касаторът поддържа, че решение в обжалваната му част е неправилно като незаконосъобразно и необосновано - съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което развива подробни доводи в касационната жалба, в становище по съществото на спора, както и в писмена защита. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отмени ревизионния акт в същата част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Петрова, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на делото е и частна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП срещу определение № 749/17.03.2016 г. по адм. Дело № 2404/2015 г. по описа на АС В., с което е изменено решението в частта за разноските като присъдената в тежест на дружеството сума за разноски е намалена от 2609,36 лв. на 738,06 г. Намира, че неправилно е определен материалният интерес на спора и моли за отмяна на определението. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: По касационната жалба на "Брутал С. Л. " ООД гр. В.. Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - В. е законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № Р-03000314001074-091-001/14.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП В., в обжалваната и потвърдена част с Решение № 308/10.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с която на "Брутал С. Л. " ООД са установени задължения за ДДС и лихви за данъчни периоди мм. 01,05,06,07,08,09,10,11 и 12.2011 г., мм. 08,09 и 12.2012 г., мм. 01,02,03,04 и 05.2013 г. и е увеличен ФР съответно са начислени за внасяне задължения за корпоративен данък и лихви в случаите, когато не е отрицателен ФР за периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011,2012 г. и 2013 г. С решение № 202/04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2404/2015 г. по описа на Административен съд - В. е отменен същият РА в частта, в която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение, на основание чл. 77 ЗКПО за 2009 г. в размер на 2836,70 лв., за 2010 г. - в размер на 4707,75 лв. и за 2013 г. - в размер на 1346,50 лв., на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, в която част решението на АС В. е влязло в сила предвид прекратеното с влязло в сила определение производство по подадената касационна жалба от ДД "ОДОП" В.. За да отхвърли частично жалбата срещу РА административният съд, въз основа на събраните доказателства и пълно установената фактическа обстановка по делото, е приел, че РА в обжалваните му части е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. По съществото на акта е прието, че е обоснован законосъобразен. Решението е правилно. В частта по ЗКПО: Потвърден е РА в частта, в която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството - към увеличение - с разходите по поддръжка и експлоатация на лек автомобил "Порше 911 Турбо", придобит съгласно договор за финансов лизинг от 12.06.2008 г. от "Х. А. А." ЕООД, на основание чл. 26 ЗКПО за д. п. 2008-2013 г. вкл. Потвърден е РА и в частта за извършено преобразуване на ФР към увеличение за д. п. 2011 г. и 2012 г., 2013 г. - с размера на отчетени разходи за закупуване на дизелово гориво от бензиностанция в гр. М. Търново и с размера на отчетените разходи за закупуване на гориво-бензин от бензиностанции "ОМВ България" ООД, "Е. Б." ЕАД, "Петрол" АД. Лекият автомобил "Порше 911 Турбо" е заведен като ДМА в дружеството, отчетени са разходи за лихви по договора за финансов лизинг за придобиването му, з които е намален ФР за всяка данъчна година, но за автомобила не са били начислявани счетоводни амортизации съгласно изискванията СС 17 "Лизинг", т. 4.3, б. "д". Обратно на твърденията в касационната жалба, ревизираното лице, в чиято доказателствена тежест е това, не е доказало, че този автомобил, впоследствие продаден, е закупен и използван за целите на развиваната от дружеството икономическа дейност. Събраните в тази връзка годни доказателства и доказателствени средства не водят до безпротиворечив или категоричен извод в горния смисъл, още повече предвид начина на счетоводно отчитане и избрания подход за неотчитане на счетоводни амортизации на автомобила. Ето защо, законосъобразен е изводът на съда и на приходните органи за приложимост на разпоредбата на чл. 26, т. 1 ЗКПО като разходите за лихви по договора за финансов лизинг правилно са приети за разходи, несвързани с дейността на РЛ, поради което същите не се признават за данъчни цели и оттам не влияят на ФР в посока намаление. Правилно е извършеното увеличение на ФР за 2011,2012,2013 с разходи за закупени горива и материали за товарен автомобил "М. В. ЦДИ" - дизел и "Порше 911 Турбо"-бензин от бензиностанции в РБ. Относно първия автомобил обосновано е прието, че не е доказано използването на горивото за целите на икономическата дейност на дружеството предвид липсата на данни - попълнен маршрут в пътни книжки - за дестинацията на автомобила. Тази липса предопределя невъзможност за установяване на използването на автомобила за целите на дейността на дружеството, поради което не е налице документално обоснован счетоводен разход, който следва да се признае за данъчни цели. Правилно е преобразуван ФР към увеличение и с разходите за закупено гориво- бензин, тъй като за данъчните периоди дружеството е притежавало само един автомобил с бензинов двигател - "Порше 911 Турбо", за който не са представени достатъчно относими доказателства за използването му за целите на икономическата дейност на дружеството . Налице са предпоставките по чл. 26, т. 1 и чл. 23 ЗКПО за непризнаване на разходите за данъчни цели. РА е потвърден от първоинстанционния съд и относно извършено преобразуване на ФР за 2012 г. и 2013 г. - към увеличение- на основание чл. 78 ЗКПО - поради неотчетен приход от отдаване под наем на недвижим имот. Съдът е възприел за обективна фактическата обстановка, установена в РД от приходните органи относно отдаден под наем собствен на РЛ недвижим имот, построен в УПИ в гр. В., местност "Евксиноград", ул. 24-та" № 3, въведен в експлоатация на 31.07.2009 г. - по договор за наем от 26.10.2012 г. с физическо лице - В. Г. А., при месечна наемна цена - 1200 лв. с ДДС. Н. са приходи, които не са били отчетено от ДЗЛ, което обосновава необходимостта от приложението на чл. 78 ЗКПО. В касационната жалба не са наведени конкретни оплаквания за несъгласие с направения от съда правен извод. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото, неправилно приложение или тълкуване на материалния закон . В частта по ЗДДС: Не е признато с РА правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за закупеното дизелово гориво за товарния автомобил "М. В. ЦДИ", както и за закупено гориво - бензин - за лек автомобил "Порше 911 Турбо", на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС. Р., с което е потвърден РА в тази му част по ЗДДС е правилно. ДК е отказан поради неустановеност разхода за дизелово гориво да е използван за икономическата дейност на дружеството. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса като доказването на положителния факт, относим към основанията за възникване на право на приспадане на ДК, а именно - използване на разхода за целите на икономическата дейност, е възложена на дружеството. В тази връзка не са допуснати нарушения на процесуалните правила предвид дадените от съда указания. По идентично съображения с тази в частта по ЗКПО съдът обосновано е отчел наличие на условията по чл. 70, ал. 1 ЗДДС и законосъобразно е потвърдил РА в тази му част. оглед изложеното по-горе относно. Правилно е отказано право на приспадане на ДК и досежно разходите за лекия автомобил предвид качеството му на такъв и вида на разходите, представляващи разходи за експлоатация на лекия автомобил. Налице е законово установено ограничение, при което правото на приспадане не възниква за ДЗЛ. По изложените дотук съображения касационният съд намира решението на АС В. в обжалваната му част за правилно, поради което оставя в сила същото. С оглед изхода на спора и заявената от ответната страна по касационната жалба претенция за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - в молба от 22.02.2018 г., в полза на приходната администрация следва да се присъдят такива разноски, редуцирани до 75% от дължимия размер по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 към ЗА вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК, предвид неявяването в съдебно заседание на представител на ответника. Материалният интерес върху, който се изчислява юрисконсултското възнаграждение е сбора на определените в обжалвания ревизионен акт суми за внасяне на публични задължения - главница и лихви и съобразно размера, в който жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена от първоинстанционния съд и съответно за който размер е подадена касационна жалба от дружеството. В процесния случай този материален интерес е в размер на 8826,67 лв., при което дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 738,06 лв., а редуцирано до 75% е 554 лв., в който размер се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция. По частната жалба на ДД "ОДОП" В. Обжалва се определение № 749/17.03.2016 г., постановено по адм. Дело № 2404/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е изменено постановеното по делото решение като същото е изменено в частта за присъдените в полза на приходните органи разноски за юрисконсултско възнаграждение - намалени са от 2609,36 лв. на 738,06 лв. Определението е правилно. Обратно на твърдението и оплакването на приходните органи в частната жалба, първоинстанционният съд е процедирал законосъобразно и справедливо като е отчел материалният интерес на спора въз основа на действително установени с РА публични задължения за внасяне на главници и лихви, а в случаите по ЗКПО - въз основа на задълженията за корпоративен данък и лихви в размер, изчислен като процент /чл. 20 ЗКПО/ от направеното с РА увеличение на финансовия резултат, независимо дали този процент като сума е установен за внасяне или не предвид отрицателен ФР за периода. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, В ърховният административен съд, състав на Осмо отделение