Решение № 5802 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2020 г.

Решение № 5802 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Регионална дирекция по горите - София, чрез главен юрисконсулт К. С., против решение № 492/04.06.2020 г., постановено по адм. д. № 116/2020 г. по описа на Административен съд – София-област, в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, причинени от отменено наказателно постановление, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.01.2020 г. до окончателното заплащане на присъдената сума, както и в частта на присъдената сума в размер на 400 лева разноски по делото. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – И. М., чрез адвокат Т., счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, Регионална дирекция по горите - София е осъдена да заплати на И. М. сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски възнаграждения в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 468/19.09.2018 г., издадено от заместник-директора на Регионална дирекция по горите - София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на присъдената сума. Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Съдът е присъдил в полза на ищеца и претендираната от него лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на присъдената сума. Постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление (НП) № 468/19.09.2018 г., издадено от заместник-директора на Регионална дирекция по горите - София, на И. М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Самоков, който го е отменил с решение № 47/28.02.2019 г., постановено по НАХД № 536/2018 г. В съдебното производство И. М. е представляван от адв. Т., на който, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.12.2018 г., е заплатена сумата от 350 лв. в брой за процесуалното представителство по делото. Решението на районния съд е било обжалвано и е оставено в сила с решение № 1210/15.10.2019 г., постановено по КНАХД № 667/2019 г. по описа на АССО. В съдебното производство И. М. е представляван от адв. Т., на който съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019 г., е заплатена сумата от 350 лв. в брой за процесуалното представителство по делото. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на иска за присъждане на лихва върху главния иск. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата - считано от 28.01.2020 г. до нейното окончателно изпащане. Причинената вреда, подлежи на пълно репариране. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за намаление на размера на адвокатско възнаграждение, присъдено в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същото е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е определен правилно и е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 350 лв. съгласно приложения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 22.06.2020 г., платени в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение