Решение № 1027 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2012 г.

Решение № 1027 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Саня Конакчиева, в качеството й на процесуален представител на директора на агенция "Митници", срещу решение № 50 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 8685 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отменено по жалба на Йонко Дочков Петров решение № Й94-0002 от 23.02.2011 г. на началника на митница Столична, изменено с решение № 640 от 2.09.2011 г. на директора на агенция "Митници" за заплащане на законна лихва по чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА) върху подлежаща за възстановяване сума от 5 150.00 лв. от влизане в сила на ЗВНАУА - 1.01.2011 г. до окончателното й плащане. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част, като се постанови решение по съществото на спора. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Йонко Дочков Петров оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК чрез процесуалния представител адв. Галина Гатева. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу решение № Й94-0002 от 23.02.2011 г. на началника на митница Столична, изменено с решение № 640 от 2.09.2011 г. на директора на агенция "Митници" за заплащане на законна лихва по чл. 4 от ЗВНАУА върху подлежаща за възстановяване сума от 5 150.00 лв., като е прието, че това следва да стане от влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили до окончателното й плащане. Същото е постановено в производство по реда на чл. 7, ал. 1 от Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), като на лицето е възстановен акциз в размер на 5 150.00 лв., ведно с лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА от влизане в сила на закона до окончателното й плащане. В административното производство е прието, че искането е основателно и в частта относно претендиране на акцесорното задължение за лихва, като началният момент, от който следва тя да се присъди е 1.01.2011 г., датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, както и направените възражения, в резултат на което съдът е отграничил основния спорен момент, повдигнат с жалбата, а именно относно началната дата, от която се следва заплащане на лихва върху възстановен надвнесен акциз в производство по реда на чл. 7 от ЗВНАУА. Изложил е изключително подробни, последователни и аргументирани съображения, като е приел, че това следва да стане от датата на внасяне на акциза - 4.09.2008 г. в размер на 13 030.00 лв., съгласно вносна бележка от тази дата. Поради това, след като е отменил като незаконосъобразен митническия акт, в тази част е върнал делото като административна преписка на административния орган за произнасяне при спазване на дадените със съдебния акт указания. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част е неправилно постановено. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което последно обстоятелство с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, а в специалния случай детайлите като: образец на искането, срокове и компетентен орган са определени в специалния ЗВНАУА. Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани суми, която е тази на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. По делото се установява, че производство по чл. 7 и сл. от ЗВНАУА е започнало по искане от лицето от 11.01.2011 г., поради което от тази дата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел съда от датата на внасяне на акциза, с което е допуснал нарушение на закона. С процесното решение на началника на митница Столична, изменено с решение на директора на агенция "Митници" е определена дължимост на законната лихва от 1.01.2011 г., което е по-благоприятно за оспорващия и в тази част решението е влязло в сила, поради което на отмяна подлежи само решението в обжалваната част, с която е отменено решението за заплащане на лихва върху сумата 5 150.00 лв. за времето от 4.09.2008 г. до 1.01.2011 г. и е изпратена преписката за произнасяне (решение № 12329 от 8.10.2012 г. по адм. дело № 1110 по описа за 2012 г. на ВАС, осмо отделение и решение № 9908 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 3383 по описа за 2012 г. на ВАС, осмо отделение). При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 160.00 лв., на основание чл. 143 от АПК и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение