Решение № 7693 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2020 г.

Решение № 7693 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2020 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Алджабури, [гражданство] срещу решение № 7925 от 13.12.2019 г. по адм. дело № 9406/2019 г. на Административен съд – С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 4401 от 29.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Джамбазка изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е спазил административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8 и чл. 9 от закона. От изложената подробна бежанска история не се потвърждават твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за жалбоподателя в случай на връщането му в страната по произход, както и съществуването на преки, тежки и лични заплахи за живота му, поради което не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от А. Алджабури срещу решение № 4401 от 29.07.2019 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Смята, че органът не е извършил цялостна преценка на надлежно представената информация относно настоящата обстановка в страната му на произход, както и че не са спазени изискванията на чл. 35 АПК. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че липсват данни да е бил обект на преследване поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че липсват данни за бъдещо преследване. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е, че въпреки наличието на спорадични бомбени атентати и инциденти, обстановката в Ирак не достига до границите на въоръжен конфликт. Приел е, че състоянието на сигурността в автономната област Иракски Кюрдистан и Южен Ирак е относително стабилно и обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. По отношение на двете представени писмени бележки съдът е споделил изводите на председателя на ДАБ за тяхната недостоверност, като е посочил, че двете се различават, както и че са налице разминавания между установеното от тези документи и това, което сочи жалбоподателят. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно, тъй като не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Производството е започнало по последваща молба за закрила, като по първата е издадено решение № 11389 от 6.12.2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. С последващата молба от 27.01.2017 г. кандидатът е посочил като ново обстоятелство получено заплашително писмо. С решение № 13872 от 18.07.2017 г. председателят на ДАБ отново е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение по адм. дело № 1621/2018 г., ВАС, трето отделение е отменил административния акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване представената заплашителна бележка от кандидата. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на трите интервюта, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от справката, жалбоподателят се представя по народност, като арабин, вероизповедание – мюсюлманин-сунит, неженен, не членуващ в политически партии. Не членува и в радикална въоръжена групировка. Сам заявява, че не е имал проблеми, свързани с народност и вероизповедание. Кандидатът е мотивирал молбата си за закрила със заплаха за живота му от страна на групировката "Ислямска държава" /ИДИЛ/. Посочил е, че заплахата продължава и до момента и е представил като доказателство две заплашителни бележки, като трета е представена и пред настоящата инстанция. Първата от тях е с дата 2015 г., като на проведеното първо интервю през 2016 г. кандидатът не я е споменал, а е заявил, че целта му е да стигне до Европа и поради това не е подал молба за закрила в Република България, тъй като в Европа заплащането било по-добро. Посочва, че през 2015 г. е пресякъл границата на България незаконно, но бил задържан и е регистриран в системата EURODAC. Впоследствие кандидатът е преминал транзит през територията на Сърбия, Унгария, Австрия, Германия и е стигнал до Швеция, където е подал молба за закрила, но е върнат в България, която страна е компетентна да разгледа молбата му за закрила. На 27.01.2017 година е подал последваща молба за предоставяне на международна закрила. Във всяко следващо интервю излага различни мотиви за исканата закрила, като добавя нови твърдения, поради което правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че бежанската му история е противоречива и непоследователна. Цялостният анализ на обясненията на А. Алджабури, съпоставени с последващото му поведение след нелегалното влизане в България, доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал [държава]изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство е представена справка за актуалната обстановка в оа и за действието на групировката "Ислямска държава", която е обсъдена в мотивите на административния орган и въз основа на тях са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно е и твърдението, че при постановяване на решението административният съд не е приложил цялостен подход при преценка на основанията за предоставяне на статут. Съдът, позовавайки се на представената по делото справка и протоколите от проведените интервюта е стигнал до основателен извод за липса на основанията за предоставяне на статут по чл. 9 ЗУБ. От справката е видно, че италианското правителство отпуска допълнителни 2.7 млн. щатски долара на Фонда за подпомагане на стабилизацията на Програмата на ООН за развитие, за да бъдат подкрепени общности, засегнати от "Ислямска държава", с което общият принос на Рим по тази програма нараства на 12.9 млн. щатски долара. По програмата са възстановени 30 000 жилища в Ирак, като в [населено място], от където е кандидатът, са обхванати 29 квартала, които са най-силно засегнати. От информацията в справката е видно, че цялостната територия на Ирак е освободена от присъствието на групировката "Ислямска държава" и цялостната обстановка в страната се нормализира. Отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Не намира приложение и тълкуването по дело С-285/2012 г. на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като от справките по делото е видно, че цялостната оценка за ситуацията на територията на Ирак и Иракски Кюрдистан не може да бъде определена като отговаряща на съществуването на въоръжен вътрешен конфликт. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение