Решение № 3639 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2019 г.

Решение № 3639 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на А. Асенов от [населено място], община [община], подадена чрез адв. Г. Павлов, против решение № 163 от 17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 170/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Враца за обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0334-000266/20.08.2018 г., издадено от началник на РУ – Роман към ОД на МВР – Враца, за разликата от 50 лева до пълния претендиран размер от 300 лева. Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, като бъде уважен иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в пълния му размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В представени по делото писмени бележки от пълномощника му адв. Павлов, поддържа жалбата и се излагат доводи по същество на спора. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца, не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ОД на МВР – Враца е осъдена да заплати на Г. Гочев сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено с влязло в сила решение № 7 от 11.01.2019 г., постановено по АНД № 487/2018 г. като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0334-000266/20.08.2018 г., издадено от началник на РУ – Роман към ОД на МВР – Враца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като в останалата му част до претендирания размер от 300 лева искът е отхвърлен. За да постанови отхвърлителната част от решението съдът от фактическа страна е установил, че с наказателно постановление № 18-0334-000266/20.08.2018 г., издадено от началник на РУ – Роман към ОД на МВР – Враца на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. По делото е установено също, че с решение № 7 от 11.01.2019 г., постановено по АНД № 487/2018 г. по описа на Районен съд – Мездра е отменено цитираното наказателно постановление. Констатирано е, че решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 6.02.2019 г. В производството пред районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения Договор за адвокатска защита и съдействие (л. 26 от АНД № 487/2018 г.) от 19.10.2018 г., с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева. Въз основа на тези констатации е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложил е мотиви, че исковата претенция следва да се уважи частично поради това, че законът не предвижда задължителна адвокатска защита по този вид дела, поради което дали ще се ангажира адвокатска защита или не е изцяло по преценка на лицето, което обжалва административния акт. Обосновал се е, че вредата в настоящия случай не е резултат от поведението на ответника, а на изразената воля и съгласия на ищеца да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него. Приел е, че за наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, заплатен адвокатски хонорар от 300 лева не е обоснован, а още по малко справедлив. С тези мотиви съдът е уважил частично исковата претенция за сумата от 50 лева, като е отхвърлил иска за разликата до пълния размер от 300 лева. Касационната жалба е основателна. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на исковата претенция, но не споделя изложеното за частичната основателност относно нейния размер. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Настоящият касационен състав на ВАС не споделя извода на съда за частична основателност на исковата претенция. Съдът е приел, че дължимото обезщетение за настъпилите материални вреди в правната сфера на А. Асенов, е в размер на 50 лв., макар да са налице безспорни доказателства приети по делото - отменено, като незаконосъобразно НП, платен хонорар за правна помощ по повод договор за правна помощ за административно-наказателното производство – материална вреда и наличието на пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В тази част изводът на съда за размера на обезщетението, е неправилен и необоснован. Размерът на определеното от съда обезщетение на А. Асенов е несправедливо и не отразява реалното засягане на неговата имуществена сфера с отменения незаконосъобразен акт. Приетите от съда доказателства сочат, че платеното възнаграждение на адвокат за осъществена от него правна защита по НАХД е минималното, в размер на 300 лева и то е съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения. В случая следва да намери приложение обобщената практика в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на ВАС, с което се приема, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителното за него горепосочено тълкувателно решение. Това тълкувателно решение е задължително за настоящият решаващ съдебен състав. С оглед на изложеното решението следва да се отмени в частта за разликата над 50 лева до пълния претендиран размер от 300 лева. Предвид увеличения размер на присъдената главница следва да бъде увеличен и размерът на присъдените в полза на ищеца съдебни разноски във вид на платени суми за един адвокат пред първата инстанция, като същите бъдат увеличени от 60 лева на 310 лева, представляващи държавна такса в размер на 10 лева и заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева, заплатен изцяло в брой, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г. – л. 6 от адм. д. № 170/2019 г. С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за пред настоящата инстанция, които са в общ размер на 205 лева – 200 лева за адвокатско представителство съгласно представен по делото списък на разноските – л. 20 от делото и 5 лева държавна такса за образуване на делото пред ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение