Решение № 4109 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2018 г.

Решение № 4109 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Чолакова срещу решение № 1615 от 05.10.2017 г. по административно дело № 771/2017 г. от Административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата й против заповед № 21/05.01.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена. В жалбата подробно е изложено становището й относно фактите, които счита за неправилно установени от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на деловодни разноски. В представено писмено становище излага твърдение за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт. Ответникът по касационната жалба – директорът на Басейнова дирекция Черноморски район (БДЧР) не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране от оправомощено лице с жалба против засягащ неговите права и законни интереси индивидуален административен акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията в жалбата съдът е извършил пълна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В мотивите си първоинстанционния съд в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК подробно са обсъдени становищата на страните, включително направените възражения и наведените доводи от жалбодателката. Съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства правилно, като същите са изложени хронологично и са обсъдени поотделно и в съвкупност. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение относно загубата на поверения на Д. Чолакова кочан с бланки на АУАН, предприетите от нея действия във връзка с това, и неуведомяването на прекия ръководител за станалото незабавно е нарушение на правилото за поведение на държавния служител, уредено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Това е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, за което, съгласно ал. 1 на правната норма, на служителя се налага дисциплинарно наказание. В случая, въз основа на преценката по чл. 91 ЗДСл, е наложено най-лекото по вид наказание "забележка". Обстоятелството, че цитирания текст от КПСДА не е посочен конкретно в заповедта, макар да представлява нарушение не е основание за нейната незаконосъобразност, тъй като същото е несъществено. Обстоятелството, че текстът е цитиран от съда не води до извод за "дописване" на мотивите на акта, доколкото в същия подробно са изложени фактите, съставляващи дисциплинарното нарушение и е посочено, че извършеното представлява нарушение на КПСДА. Тези факти обосновават извод, че правата на жалбодателката в дисциплинарното производство не са били нарушение, тъй като от съдържанието на заповедта се установява, че за същата е било налице яснота за какво нарушение на служебната дисциплина й се налага най-лекото предвидено в закона дисциплинарно наказание. Решението е обосновано. Изводите на съда са аргументирани подробно и изцяло са изградени на установените по делото факти. Решението е правилно като постановено в съответствие с приложимите материално правни норми. При извършената проверка съдът е констатирал, че в случая при безспорно установено нарушение на служебната дисциплина, на жалбодателката е наложена дисциплинарно наказание при спазване на предвидените в Закона за държавния служител административно производствени правила - наказанието е наложено, след като дисциплинарно наказващия орган е установил нарушението, служителя, който го извършил, обстоятелствата, при които същото е извършено и след изслушване и приемане на писмените му обяснения. В случая неоснователни са навадените доводи за допуснато нарушение на тези правила, изразено в изслушване на служителя след откриване на нарушението, тъй като в случая същите са дадени след като дисциплинарно наказващия орган е извършил проверка по случая и всички материали, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание са били налични. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение