Решение № 35 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2015 г.

Решение № 35 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2015 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 604 от 27.11.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 52 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 723/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено в производство по чл. 30 ЗН. С обжалваното решение е прието, че с * ид. ч. от извършеното в полза на Х. Д. дарение на първи етаж от жилищна сграда в [населено място] е накърнена запазената част на ищцата М. Д. К. от наследството на нейната майка П. В. З. На основание чл. 36, ал. 2 ЗН дареният имот е върнат в наследството, а Х. Д. З. /респ. неговите наследници, т.к. същият е починал/, са обезщетени парично. Касационното обжалване е допуснато по въпросите относно формиране на наследствената маса, оценката на извършените дарения, както и по въпроса за приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН, а също и за задължението на въззивния съд да приложи императивни правни норми, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: През 1974 г. съпрузите П. и Д. З. дарили на сина си Х. Д. З. първия етаж от жилищна сграда в [населено място]. Съпругът е починал през 1992 г., а съпругата - през 2009 г., като са наследени от двете си деца Х. и М.. След смъртта на майката дъщерята М. е предявила иск за възстановяване на запазената й част от наследството, накърнена чрез извършеното дарение, като претенцията засяга * ид. ч. от същото. За да определи размера на запазената и разполагаемата част съдът е пристъпил към изчисляване на наследствената маса, която в случая се формира от свободното наследство и мислено прибавяне на дарението. Съгласно чл. 31 ЗН даренията се прибавят според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството. Тази стойност съдът е определил на 45 091 лв., като видно от заключението на вещото лице /л. 221/ това е стойността на * ид. ч. от дарения етаж към 2009 г. - т.е. към момента на откриване на наследството на П. З. и според положението на имота към същия момент, видно от даденото му описание от вещото лице. Не са дадени указания на вещото лице да съобрази положението на имота към момента на дарението, както изисква законът, като по делото има данни най-малко за разлика в площта на етажа - 112 кв. м. по нотариалния акт и 136 кв. м. по оценката от вещото лице. Не са обсъдени и данните за правен ремонт с начало 1973 г. и дали дарението е извършено преди или след приключването му и съответно как това се е отразило на положението на имота. Разпоредбите относно формиране на наследствената маса са императивни, и въпреки че по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, докладът на първоинстанционния съд е непълен, този пропуск е следвало да се отстрани от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба - т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ищцата е наследник със запазена част, поради което съдът правилно е приел, че изравняването следва да стане по правилото на чл. 36, ал. 2 ЗН. Доколкото обаче изчисленията, които трябва да се направят, зависят от размера на разполагаемата и запазената част, а те са обусловени от размера на масата на наследството, това налага да се отмени цялото решение на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане и събиране на допълнителни доказателства за състоянието /положението/ на имота към момента на дарението, респ. за определяне при такова състояние на имота каква би била стойността му към момента на откриване на наследството, както изисква чл. 31, пр. 2 ЗН. При прилагане на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН следва да се има предвид и правилото, че при връщане на дарения имот в наследството възмездяването на наследника следва да се извърши с пари според цената на имота по време на намаляването - т.е. към настоящия момент /момента на постановяване на решението/ - вж. напр. решение № 736 от 5.X.1994 г. по гр. д. № 593/1994 г., I г. о. В случая съдът е определил сумата за възмездяване според стойността на имота към момента на откриване на наследството през 2009 г., което също е неправилно. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение