Решение № 15062 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 326/2020 г.

Решение № 15062 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 326/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Ненчев срещу Решение № 1924 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3145/2018 г., по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените срещу нея обективно съединени искове се отхвърлят изцяло. Ответникът - А. Арамов, от [населено място], в писмен отговор, чрез адвокат Якимов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна се е развило по предявените на основание чл. 203 и сл. АПК обективно съединени искове от А. Арамов, против Община Варна, за обезщетяване на: претърпени имуществени вреди, произтичащи от събаряне на собствената му жилищна сграда по възложение от Община Варна; обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2014 г. до предявяване на иска; обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, понесен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от загубата на притежаваното имущество, поради незаконосъобразни действия на Община Варна; обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 02.07.2014 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите, както и деловодни разноски. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Арамов иск против Община Варна за сума в размер от 45 056, 60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разрушена жилищна сграда, негова собственост, находяща се в [населено място], в резултат на незаконосъобразни действия на служители на Община Варна на 02.07.2014 г., както и за сумата от 19 978, 60 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.07.2014 г. до 12.11.2018 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. Сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - преживени болки и страдания, понесен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от незаконосъобразните действия на служители на ответника и за сумата от 2 217, 07 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5 000 лв. за периода 02.07.2014 г. до 12.11.2018 г., като е отхвърлил предявените искове в останалата им част до претендирания размер. Съобразно уважената част от исковете са присъдени и разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице незаконосъобразни действия на служители Община Варна, вледствие на които са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка от тях, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определил размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. В частта му, с която предявените искове са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковите претенции. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В настоящия случай е доказано от ищецът, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба-разрушаване на притежавана от него жилищна сграда, находяща се в [населено място], в резултат на неосновани на закона или административен акт действия на служители на Община Варна, довело до причиняване на имуществени вреди, изразяващи се в стойността на притежаваното имущество, съответно негативни последици от този факт върху психическото и емоционалното му състояние. Изводите на съда за основателност на предявените искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, основани на надлежно установената по делото фактическа обстановка се споделят от настоящата инстанция. По делото е доказано, че действията по събарянето на къщата на ищеца, са извършени по нареждане на длъжностни лица от Община Варна. Установено е, че събарянето е било осъществено за сметка на Община Варна. Съдът правилно е приел, че извършените действия не се основават на административен акт, с който да е наредено събарянето на сградата на ищеца, съобразно приложимата към конкретната ситуация в района законова възможност. Установяването по делото на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие и настъпилите вреди основават правото на обезщетение. Неоснователно в касационната жалба на Община Варна се твърди неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Размерът на обезщетението за причинени имуществени вреди е съобразен с прието по делото експертно заключение. Що се касае до този, касаещ причинените неимуществени вреди, то той правилно е съобразен с конкретните, обективни обстоятелства, относими към увреждането. Съдът, съобразявайки установените в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, естеството и интензивността на негативните преживявания, както и времето, през което са понасяни вреди, правилно при приложението на чл. 52 ЗЗД e съобразил дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди. При наличието на нормативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконни фактически действия, осъществени по повод на възложена на общините административна дейност, които са довели в пряка и непосредствена причинна връзка до настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, съдът законосъобразно е присъдил обезщетение в размер на 45 056 лева за причинената му имуществена вреда, изразяваща се в пазарната стойност на съборената жилищна сграда, както и обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, понесен стрес, душевен и емоционален дискомфорт от разрушаване на собствения недвижим имот. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по делото за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по представения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.09.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК в размер на 2 800 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение