Решение № 9699 от 1.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Данев, подадена чрез адв. Костадинова срещу решение 13/25.03.2022 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело 748/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед 4649/07.12.2021 г., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от директора на Агенция Митници - София, с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на сектор Оперативен контрол Русе отдел Митническо разузнаване и разследване в ТД Митница Русе, считано от 16.12.2021 година. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспорваната от него заповед. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът по касация директорът на Агенция "Митници", чрез юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор С. Данев против заповед 4649/07.12.2021 г. издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл от директора на Агенция Митници - София, с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на сектор Оперативен контрол Русе отдел Митническо разузнаване и разследване в ТД Митница Русе, считано от 16.12.2021 година. Съгласно цитираната правна норма органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че със заповед 497/18.01.2012 г, издадена от директора на Агенция "Митници", С. Данев е назначен на основание чл. 9 вр. с чл. 15 от ЗДСл на длъжност главен юрисконсулт, с ранг III младши в отдел Правно-нормативен , обща администрация, Митница Русе, Териториално митническо управление, за определено време - до завръщане на титуляра. Към датата на издаване на оспорената заповед 4649/07.12.2021 г. на директора на Агенция Митници София, С. Данев е на длъжност началник на сектор в Агенция "Митници", длъжностно ниво - 6, ръководно ниво 6Б в Териториална дирекция Митница Русе, с ранг V старши. На 03.01.2019 г. служителят Данев е подал на основание чл. 7, ал. 2, т. 8, вр. с чл. 27 от ЗДСл декларация, адресирана до началник сектор Оперативен контрол при Митница Русе, с която декларира, че е упражнил правото си на пенсия по чл.68, 68а, 69 или 69б от КСО. На 12.11.2021 г. до жалбоподателя е отправено предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение поради упражненото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. То е получено от адресата му на 15.11.2021 година. На 07.12.2021 г. е издадена и оспорената пред съда заповед 4649, с която директорът на Агенция Митници прекратява служебното правоотношение на Данев на длъжност началник на сектор Оперативен контрол Русе", отдел Митническо разузнаване и разследване в ТД Митница Русе, считано от 16.12.2021 г., на основание чл.106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. От представеното от страна на жалбоподателя разпореждане под [номер] от 27.01.2012 г. е видно, че на лицето С. Данев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, на основание чл. 69, ал. 2 от КСО, считано от 29.12.2011 г., тоест Данев е назначен в АМ след придобиване правото на пенсия, като след този момент заема и настоящата си длъжност. При това положение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон - при установено наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл подписана е от органа по назначаването и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел и спазване на изискванията на материалния закон, тъй като оспорващият е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на служебното му правоотношение в АМ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за приложимостта на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като несъмнено обхваща и случая на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО не установява различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст, а регламентира придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители. Преценката в този аспект се прави и с оглед на обстоятелството, че систематичното място на нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО е в раздел първи «Пенсии за осигурителен стаж и възраст», глава шеста «Задължително пенсионно осигуряване». При съобразяването на това обстоятелство следва несъмнения извод, че в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСЛ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се включва и придобитото право на пенсия по чл. 69 от КСО. Така направените изводи не се отричат от редакцията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която предвижда изрично възможността за прекратяване на служебното правоотношение, включително когато лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. Всъщност изричното посочване на чл. 68а от КСО в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е израз на правилен законодателен подход, доколкото липсата на изричното му посочване не би обосновала приложимостта на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение по отношение и на тази категория лица. При съобразяване на това обстоятелство, неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че ако законодателят е имал предвид текстът на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл да обхваща и лицата по чл. 69 от КСО, би регламентирал включването на тези лица по начина, по който е включил лицата по чл. 68а от КСО, с изричното посочване в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл на нормата на чл. 68а от КСО. С прекратяване на служебното правоотношение на касатора не е нарушено и конституционно закрепеното право на труд. Правото на труд - това е правото на всеки гражданин на свободен избор на място на работа и професия, но същото не е абсолютно и подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, както нееднократно е посочвал в практиката си ВАС. За подобно ограничение от обективен характер би могло да се приеме провежданата държавна политика за достъп до трудов пазар на лицата в допенсионна и пенсионна възраст. В случая жалбоподателят е осъществил правото си на достъп до трудовия пазар, свободен избор на професия и място на работа, като е придобил и осъществил правото си на пенсия, след което отново му е осигурено право на достъп до трудовия пазар. В този смисъл не би могло да се приеме, че същият е бил лишен от основно свое конституционно право. Поради това, легитимното упражняване на правомощието на работодателя - органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение, не може да се разглежда като ограничаващо правото на труд на служителя. Възражението за противоречие на оспорвания акт с целта на закона е неоснователно, тъй като именно законът е предвидил възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя при придобито и упражнено право на пенсия, преди възникване на служебното правоотношение, което е прекратено. Неоснователно е и оплакването, съдържащо се в касационната жалба за неравно третиране. Не всяко неравно третиране е дискриминация, като пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Страната, която твърди, че е дискриминирана трябва да представи фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. В случая не е налице защитен признак, който да е основа за разграничение вътре в релевантната група от държавни служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и въз основа на който неблагоприятното положение под формата на прекратяване на служебното правоотношение да се приеме за дискриминационно. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 15 април 2021 г. по дело С-511/19, т. 46, в които се посочва, че забраната за дискриминация, основана на възраст, трябва да се тълкува и с оглед на правото на труд, признато в чл. 15, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От това произтича, че следва да се отделя особено внимание на участието на възрастните работници и служители в професионалния живот. Интересът от запазването на активността на посочените лица обаче следва да се взема предвид при зачитане на други, евентуално разнопосочни интереси. Тези интереси обхващат включително и възможността за прекратяване на служебното правоотношение на пенсионирани лица, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да се насърчи заетостта на активното население или да се подпомогне достъпът до пазара на труда на по-млади хора (в този смисъл и решение на Съда на Европейския съюз от 2 април 2020 г. по дело С-670/2018). Следва да се съобрази и нормата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, съгласно която работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, като в обхвата на това задължение несъмнено не попада нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател С. Данев следва да бъде осъден да заплати на ответника Агенция "Митници" - София деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения по делото списък на разноските. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение