Решение № 13082 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Плевен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Владинска-Йолова, против решение 6506 от 04.11.2022 г., постановено по административно дело 4230/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалба на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД заповед за налагане на санкции РД-08-671/15.04.2022 г., издадена от директора на РЗОК Плевен, в частта по точки 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10 и 11 от съдържанието й, с които на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за 2020-2022 са наложени осем отделни санкции финансова неустойка, всяка в размер на 200 лв.; 2) осъдена РЗОК Плевен да заплати на МБАЛ Сърце и мозък" ЕАД сумата от 2050 лв. представляваща разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК нарушение на материалния закон, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД, [ЕИК], действащ чрез пълномощника адвокат Кукушева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, като моли то да бъде потвърдено. Възвежда и претенция за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспорения с нея съдебен акт поради нарушение на материалните разпоредби. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 15.04.2022 г. на директора на РЗОК Плевен в оспорената й пред АССГ част на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 412, ал. 1, т. 1 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г. (НРД за МД за 20202022 г.), на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД в качеството му на собственик на лечебно заведение, находящо се в гр. Плевен, изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури (АПр.) и клинични процедури (КПр.), за 8 случая на лечение на пациенти по клинични пътеки, при които е прието, че са установени нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 292, т. 6, б. а (в 6 от случаите) и б. б (в 2 от случаите) от НРД за МД за 2020-2020 г., са наложени на основание чл. 414, ал. 3 във връзка с чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г. санкции финансова неустойка от по 200 лв. По т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8 и т. 11 от заповедта е прието, че са липсвали индикации за хоспитализация, а по т. 7 и т. 10 че не е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм. За да отмени санкциониращата заповед в обжалваната й част съдът на първо място е приел, че лечебното заведение е упражнило правото си по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО да оспори в срок констатациите в съставения на основание чл. 74, ал. 3 от ЗЗО протокол, поради което директорът на РЗОК Плевен не е следвало направо да пристъпи към издаване на заповедта за налагане на санкции, а е бил длъжен съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗО да отнесе спора за разрешаване от арбитражна комисия. Като не го е сторил, е допуснал съществено административнопроизводствено нарушение, сочещо наличие на основанието за оспорване на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, достатъчно да предизвика отмяната й. На второ място съдът е посочил, че заповедта в спорните й точки е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби - основание за отмяната й по чл. 146, т. 4 от АПК, като в това отношение се е позовал на извършената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), в заключението по която вещите лица са обосновали защо приемат, че в 6 от случаите са били налице индикациите за хоспитализация на пациентите по КП 50.1 и по КП 214, а в други два от тях е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм по КП 62.1 и по КП 74.1. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно по своя резултат, като не страда от такива пороци, които биха обусловили отмяната му. В хода на производството пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Съдът е проверил фактическите констатации на контролните органи, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебномедицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Както обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил съдът в това отношение, лечебното заведение не е консумирало вменените му нарушения по точки 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10 и 11 от заповедта, поради което налагането на санкции за извършването им е материално незаконосъобразно. Касаторовите възражения за противното не могат да бъдат споделени. Констатациите на проверяващите контрольори, на база на които е издадена процесната заповед, са били опровергани в хода на съдебното производство, в което е установено, че по т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 8 и т. 11 от заповедта са били налице индикациите за хоспитализация и дехоспитализация по КП, а по т. 7 и т. 10 че е изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм по КП. В случая не са били налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на изпълнителя на болнична медицинска помощ. Липсата на извършени нарушения в проверявания период от лечебното заведение в процесните 8 от визираните от органа случаи на лечение на пациенти е установена от компетентно изготвеното заключение от вещите лица по възложената им СМЕ, кредитирано с основание от съда с оглед съвкупната преценка на доказателствения материал. Решаващият състав на АССГ надлежно е обсъдил изложеното от вещите лица заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Доводите на касатора за материална законосъобразност на обжалваната част от процесната заповед са били изложени и пред АССГ и са обсъдени в мотивите на оспореното решение в унисон с практиката на ВАС, VІ отд. по подобни казуси. Изложеното налага извод, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отменените с него части от санкционната заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за основателност на сезиралата го жалба и частична незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е отменил обжалваната част от заповедта за налагане на санкции и е присъдил разноски съобразно изхода на спора, Административен съд София-град постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За пълнота трябва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя изложеното от първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на процедурата поради неизпращане на възражението на лечебното заведение на арбитражна комисия. Действително, за директора на РЗОК има задължение, произтичащо от чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, да изпрати спора за решаване от арбитражна комисия, но само ако писменото становище/възражението по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО е получено в преклузивния 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3, което условие не е спазено в случая от лечебното заведение. Това обаче поради установената по-горе частична материална незаконосъобразност на санкционната заповед не е от характер да обуслови друг изход на спора. С оглед неоснователността на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважи, а на ответника по касация, въпреки че изходът на спора за него е позитивен, претендираните разноски за производството пред настоящата инстанция също не следва да бъдат присъдени, защото няма доказателства за извършването на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,