Решение № 6712 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2023 г.

Производството е по повод касационна жалба, подадена от директор на районна здравноосигурителна каса Пловдив, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против решение 1329/10.07.2023 г., постановено по адм. дело 899/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отменена заповед за налагане на санкция РД-26-01-263/14.03. 2023 г. на директор РЗОК Пловдив в частта по т. 1, т. 4 и т. 6. Развива се оплакване, че решението, в обжалваната част за неправилно, защото е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението на административния съд и постановяване на решение, с което се отхвърли жалбата на МБАЛ Д-р К. Попов Карлово, ЕООД срещу оспорваната заповед, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави се оплакване и за незаконосъобрзност на обжалваното решение, в частта, с която първостепенен съд е приел, че чл. 143, ал. 3 от АПК, е неприложим по отношение на административния орган и е оставил искането на касационен жалбоподател пред първата инстанция за присъждане на разноски без уважение. В тази част, оплакването е, че по отношение на РЗОК Пловдив има частично отхвърлена жалба от оспорващата страна и в тази част разноските са дължими. Ответник по касационната жалба, МБАЛ Д-р К. Попов Карлово, ЕООД не взема отношение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение да са остави в сила решението на първостепенния съд в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Страните не оспорват фактите, приети от административният орган, възпроизведени в съдебното решение. Безспорно е, че е разпоредена проверка на МБАЛ Д-р К. Попов - Карлово, ЕООД , по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ за дейността на ЛЗ за месец януари и февруари 2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури в съответствие с общите и специални условия на НРД 2020-2022 за МД, Приложение 17а и Приложение 18а към НРД 2020-2022 за МД, внезапен контрол на медицинската документация, наличие на пациенти по време на хоспитализация в лечебното заведение. Изпълнена е процедурата по назначаване на контрольори, връчен е препис от заповедта на представител на проверяваното ЛЗ. Констатациите от проверката са обективирани в протокол РД-25 283-1/28.02.2023 г., срещу които не са постъпили възражения. Касационен жалбоподател на основание чл. 74, ал. 5 от 330 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., е издал процесната заповед за налагане на санкция РД-26-01-263/14.03.2023 г. за установени нарушения при документиране на медицинската дейност, като същата е обжалвана пред компетентния административен съд. В развилото се съдебно-контролно производство, решаващият състав на съда е приел, че по отношение на т. 1, 4 и 6 от заповедта са допуснати процедурни нарушения при налагането на санкциите и в тези части я отменя. Отменените санкции в оспорваното съдебно решение са финансови неустойки - всяка в размер на 200 лева, са налагани на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020 2022 г. за нарушение на чл. 295, т. 4 и т. 5, във връзка с чл. 292, т. 10 и чл. 294, ал. 2, т. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, като са наложени за това, че при извършената проверка на медицинската документация на ИЗ на пациентите, в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури за всеки от тях е отразено, че има придружаващо заболяване. В приложения към ИЗ Документ 2 (Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка) не е вписано придружаващото заболяване на пациента. Във Въпросника на пациента - Имате ли придружаващо заболяване? е отговорено с Не . Първостепенният съд приема, на първо място, че въпросника на пациента се попълва по сведения дадени от самия пациент. Както е посочено в разпоредбата на чл. 294 ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., извършването на дейности по КП се отразява в медицинската болнична документация, част, от която е документ 2 Предоперативна анестезиологична консултация и преценка . Последният е задължителен за всяка КП с оперативна дейност, извършена с обща или регионална анестезия, и се прикрепва към лист История на заболяването (ИЗ) на пациента, като става неразделна част от него. Директорът на РЗОК Пловдив е приел, че същият е некоректно попълнен и е извършено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, защото не са отразени придружаващите заболявания на всеки пациент. В оспорваната заповед за налагане на санкции, касационен жалбоподател е приел, че изпълнителят на болнична помощ, по отношение на трите санкции е нарушил задълженията си за надлежно водене на документацията и документооборота. Безспорно е, че от приложените по делото три ИЗ, по отношение на които е прието соченото нарушение, че документ 2 е наличен към всяка ИЗ. Безспорно е, че самата бланка не съдържа конкретика по въпросите, а е предвидено само поставяне на знак, за възможния положителен или отрицателен отговор. По презумпция, както е приел решаващият съд, във въпросника се попълва, това, което дава като отговор самия пациент. В случаите, като предмет на санкция не би могло да се разпредели отговорността за попълването на въпросника в тежест на болничното заведение, защото отговорите, без значение какви са попълнени за всички въпроси. На следващо място, нормативното изискване за попълване на въпросника по документ 2 не сочи задължено лице, което да извърши това действие. За да е коректно попълнен спорният въпросник е необходимо да е попълнен с отговорите дадени от пациента. Действително, от приложените ИЗ е безспорно, че и трите пациентки са с вписани придружаващи заболявания, каквито не се посочени като съществуващи във въпросника. Правилно е становището на първоинстанционният съд, че лекарят, в случая анестезиолог не може да дава отговори от името на лекувания, а за достоверността на отговорите отговаря самия пациент, което се удостоверява с положения подпис за даване на информирано съгласие на стр. 3 от бланката на документ 2. По настоящото дело са приети като писмени доказателства представените от лечебното заведение 3 бр. документ 2 лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, ведно с протокол за информирано съгласие на пациента за предстояща анестезия, касаещи три клинични случая. Същите представляват официални свидетелстващи документи, които се ползват с материална и формална доказателствена сила за удостоверените с тях обстоятелства до оборването й по надлежния ред. От тези документи е видно, че при пациентите документално, задължението на ЛЗ да изготви медицинската документация е изпълнено. Касационният жалбоподател не е оспорил истинността на документите /съдържание и авторство/ по реда на чл. 193 от ГПК, поради което не може да се приеме тезата му за да вмени нарушението по чл. 416, ал. 3 от НРД за МД за 2020 202 г., че ответникът е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация. Този съдебен състав следва да посочи и обстоятелството, за неустановена обосновка от страна на административния орган, какво е некоректно попълване на документ 2, още повече в частта въпросник на пациента . От последното следва извода, че задължен по даването на отговори по въпросника е пациента, а предвид цялостното попълване по всички реквизити на документа няма основание за налагането на санкция по този ред. Не се приемат основателни оплакванията, развити в касационната жалба при очевидното предоставяне на непълна информация от пациента, анестезиологът, съгласно добрата медицинска практика, е следвало първо да зададе доуточняващи въпроси на пациента за придружаващите му заболявания, и едва след това да попълни въпросника, а не машинално да отразява отговорите в този въпросник. Това са нови обстоятелства, които не са обсъждани от административният орган, както и не се сочи обвързаност на някоя от сочените в оспорваната заповед разпоредби със задължение на лекаря за добра медицинска практика при воденето на документация по заболяването. Развитите оплаквания за неспазване на добри медицински практики, в общия смисъл на изложението в касационната жалба не се съвместяват с неясното описание на всеки от трите случая, относно които е отменена заповедта. Оплакването за незаконосъобразност на решението на административния съд в частта за разноски, с която искането на административния орган е оставено без уважение е основателно. Производството пред съда е по повод жалба на МБАЛ Д-р К. Попов - Карлово, ЕООД срещу заповед за налагане на санкция РД-26-01-263/14.03. 2023 г. на директор РЗОК Пловдив. Първостепенният съд незаконосъобразно приема, че искането е неоснователно в условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. Напротив, оспорването на ответника по касационната жалба е отхвърлено в частта по т. 2, 3 и 5 от оспорваната изцяло заповед за налагане на санкции. Съобразно частично отхвърленото оспорване по жалбата срещу издадената заповед, в полза на административният орган е следвало да бъдат присъдени разноски пропорционално на отхвърлената част от жалбата. Предвид това, следва да се отмени решението в частта, с която административният съд е оставил искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на представител на РЗОК Пловдив без уважение и да се постанови решение, с което да бъде осъдена МБАЛ Д-р К. Попов Карлово, ЕООД да заплати на Районна здравно осигурителна каса Пловдив разноски в размер на 100 лева. Размерът се определя в условието на чл. 37, ал. 1 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Дължимото юрисконсултско възнаграждение е 200 лева, а присъдената сума е пропорционална на частта, с която е отхвърлена жалбата Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, за тази инстанция предвид правните изводи на съда е неоснователно. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение