Решение № 71 от 11.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г.

Решение № 71 от 11.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от името на подсъдимия В. В. Л. срещу въззивно решение № 338/20.Х.2010 г. по внохд 553/2010 г. на АС-София с доводи за нарушение на закона - чл. 213а от НК, защото липсва принуда, освен това в случая следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 от НК; наложеното наказание е явно несправедливо, защото е недооценено значението на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Искането е да се отмени решението и да се оправдае подсъдимия или да се измени с налагане на наказанието пробация. Прокурорът е на становище, че жалбата е частично основателна, но не по съображенията в нея. Не е налице квалифициращият признак по чл. 213а, ал. 3, т. 6 от НК, защото пострадалият няма качеството на длъжностно лице с възможност да се разпорежда със суми за изплащане на трудово възнаграждение. В случая няма основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК; не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: В производство по Глава ХХVII - чл. 371, ал. 2 от НПК подсъдимият В. В. Л. е признат за виновен и осъден по чл. 213а, ал. 3, т. 6 във вр. с ал. 2, т. 1, предл. I-во във вр. с ал. 1, чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 36 НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 5.III.2009 г. към 14 ч. в София с цел да принуди П. П. П. в качеството му на длъжностно лице и във връзка с изпълнение на службата му - технически ръководител на строителен обект, да се разпореди с парична сума - 75 лв., го заплашил с насилие и деянието е придружено със заплаха с убийство. Решението противоречи на закона, защото пострадалият П. не е длъжностно лице, на което да е възложена дейност по изплащане на трудовото възнаграждение на приятеля на подсъдимия св. Л. Шонов, така че признаците от обективна страна по чл. 213а, ал. 3, т. 6 от НК не са налице. Това налага оправдаване на подсъдимия по обвинението за изнудване спрямо длъжностно лице във връзка със службата му. Доколкото подс. Л. е признал фактите по обвинителния акт, че деянието си е осъществил чрез заплахи с убийство, квалификацията по чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. I-во от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилно е и решението, че в случая не може да се приложи нормата по чл. 9, ал. 2 от НК, пред вид възприетите за установени фактически обстоятелства, които обосновават изводите, че личността на дееца и извършеното него деяние не позволяват извод, че деянието е малозначително или с явно незначителна обществена опасност. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. То е в размер на минималната граница на този вид наказание, а основания за налагане на друг вид, законът не предвижда. Поради това и искането на жалбоподателя и защитата му са неоснователни - противоречат на закона. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.