Решение № 1230 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2011 г.

Решение № 1230 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали, против решение № 59 от 27.06.2011 г., постановено по административно дело № 92 от 2011 г. на Административния съд - Кърджали, с което е прогласено за нищожно негово решение № ПОВН-19/12.04.2011 г., с което е отхвърлено възражението на Мерием Сали Халилефенди от с. Раличево, общ. Крумовград, против разпореждане № О-08-081-02-00016744/28.02.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали, и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде оставен в сила атакуваният административен акт. Ответникът по касация - Мерием Сали Халилефенди, от с. Раличево, общ. Крумовград, област Кърджали, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Мерием Сали Халилефенди от с. Раличево, общ. Крумовград, решение № ПОВН-19/12.04.2011 г. на директора на РУСО - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-08-081-02-00016744/28.02.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - гр. Кърджали. С последното й е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, за остатъка от 135 до 410 календарни дни, поради това, че в установения в чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) срок, не е подало заявление за прекратяване на трудовата си дейност като земеделски производител и започване на трудова дейност като тютюнопроизводител. При последвалото оспорване по административен ред директорът на РУСО - Кърджали е отхвърлил жалбата на Халилефенди срещу посоченото разпореждане, като е приел, че същата е притежавала качество на регистриран земеделски производител до 25.03.2009 г. и придобила качеството на регистриран тютюнопроизводител на 23.03.2009 г., но не декларирала това в законоустановения 7-дневен срок, а едва на 26.04.2010 г. заявила, че възобновява дейността си като тютюнопроизводител. Поради това, че не било възможно да възобнови дейността на горната дата, тъй като имало регистрации като тютюнопроизводител за 2009 г. и за 2010 г., лицето се считало осигурено за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, но не и за рисковете общо заболяване и майчинство. С обжалваното решение, административният съд. е обявил за нищожно решение № ПОВН-19/12.04.2011 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане, посочено по-горе, обективиращо отказа за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното административно решение е подписано от лице без необходимата компетентност. Твърденията в касационната жалба за смисъла на института на заместването при обективна невъзможност, без да са налице доказателства за такава, не намира опора в закона, теорията и практиката. Предвид връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, решаващия състав правилно е счел, че следва да даде задължителни указания в тази насока. Съображенията на касатора по съществото на спора - по приложението на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 КСО вр. чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ, са неоснователни. Обосновано съдът приема, че преклудиране на осигурителни права няма при липса на промени в статуса, които да бъдат декларирани. Изложил е съображения, че Мерием Сали Халилефенди имала повече от 12 месеца осигурителен стаж и от началото на м. септември 2008 г. до м. септември 2010 г. (т. е. до настъпването на осигурителното събитие "бременност") е внасяла осигурителни вноски, включително и тези по ДОО. В случая, според Административния съд - гр. Кърджали, не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, защото по характера на упражняваната трудова дейност тютюнопроизводителите са земеделски производители - и едните и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. Различните регистрационни режими обаче не могат, според Административния съд - гр. Кърджали, да обосноват извод за различна трудова дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО (ДР на КСО). Напротив - законодателят, предвид съдържанието на § 1, т. 5 ДР на КСО, ги е обединил и обособил в една отделна категория осигурени лица, като е приел, че "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред." Тези изисквания при Мерием Сали Халилефенди били налице, поради което тя е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3, изр. последно ДР на КСО и има повече от 12 месеца осигурителен стаж. Следователно са налице предпоставките на чл. 48а КСО за право на парично обезщетение при бременност и раждане. По подробни съображения в посочения смисъл първоинстанционният съд е извел извода, че неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, и като е обявил за нищожен оспорения акт, е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно представените по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно, че Мерием Сали Халилефенди, ответник в настоящото производство, е регистрирана като земеделски производител на 3.09.2008 г. и е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице на 9.09.2008 г., като е избрала да се осигурява за всички осигурителни рискове, без трудова злополука и професионално заболяване и безработица; не се спори също, че е осъществявала тази дейност до 25.03.2009 г. Същата е регистрирана като тютюнопроизводител за 2009 г. и за 2010 г., като е осъществявала тази дейност, както обосновано е приел първоинстанционният съд. По делото са представени писма с изх. № К-13960/28.10.2010 г. и изх. № К-14365/8.12.2010 г., както и удостоверение № 13973/22.11.2010 г., издадени от Фонд "Тютюн", Регионално звено Кърджали, от които се установява, че за 2009 г. и 2010 г. Мерием Халилефенди има регистрация като тютюнопроизводител; за 2009 г. е осъществявала дейността тютюнопроизводител въз основа на сключен договор с фирма "Алайънс Уан Тъбако България" ООД за производство и предаване на изсушен производителски манипулиран тютюн, а за 2010 г. - по договор с "Кърджали - Табак"АД за производство, окачествяване и изкупуване на тютюн. Предвид събраните по делото доказателства, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е направил необоснован извод, че лицето е осъществявало дейност като тютюнопроизводител. Неоснователно е също твърдението в касационната жалба, че не е доказано внасянето на осигурителните вноски за процесния период. Не се спори по делото, че от страна на Мерием Халилефенди не е подавана декларация за промяна на начина на осигуряването. Единствената декларация в тази връзка е подадената на 9.09.2008 г., в която същата е посочила, че ще се осигурява за всички осигурителни рискове, без трудова злополука и професионално заболяване и безработица. От анализа на писмените доказателства, представени по искане на съда със съпроводително писмо изх. № 11-00-2646-1/11-04-2011 г. от ТД на НАП Пловдив, офис - Кърджали (справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за Мерием Халилефенди, справка-данни са осигуряването на същата по БУЛСТАТ за периода от 1.09.2008 г. до 31.12.2010 г.; справка-данни за осигуряването й по ЕГН за същия период), се установява, че Мерием Халилефенди е с начало на осигуряването от 9.09.2008 г., с вид на осигуряването "всички осигурителни рискове", за посочения период същата е осигурявана на различен осигурителен доход. От представеното удостоверение с изх. № 64/18.03.2011 г., издадено от Осигурителна каса - "Район Тихомир" село Тихомир, община Кирково се установява, че Мерием Халилефенди е чл. на посочената осигурителна каса, началният момент на осигуряването е м. 09/2008 г., вноските са внесени до м. 11/2011 г., включително за общо заболяване и майчинство, посочен е конкретния им размер по месеци. Предвид тези доказателства, правилно съдът е направил извода, че е доказано внасянето на осигурителните вноски за целия период, включително за осигурителните рискове общо заболяване и майчинство. Следователно, по отношение на Мерием Халилефенди са изпълнени кумулативните предпоставки предвидени в чл. 48а КСО. Разпоредбата предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. От започването на дейността си като самоосигуряващо се, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 КСО (визираща регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводител) и Мерием Халилефенди, в това си качество, е осигурена задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Съгласно чл. 4, ал. 4 КСО лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, с променено наименование в сила от 1.01.2010 г.), в редакцията действаща през процесния период преди изменението й с ДВ, бр. 2/2010 г., е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Такава декларация в случая е подадена от Мерием Халилефенди на 9.09.2008 г., т. е. в рамките на посочения в разпоредбата 7-дневен срок, считано от декларираната дата на започване на дейността - 3.09.2008 г. В декларацията е посочено, че същата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 3.09.2008 г. и за периода от започване на трудовата дейност е внесла дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода на директора на РУСО - гр. Кърджали, поддържан и в касационната жалба, че Мерием Халилефенди е следвало да подаде нова декларация при регистрацията си като тютюнопроизводител, в срока по чл. 7, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ. В тази връзка следва да се има предвид, че според чл. 1, ал. 1 от тази наредба задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 КСО, сред които са и земеделските производители и тютюнопроизводителите, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 е предвидено, че задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната ТД на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а съгласно ал. 3, видът на осигуряването се определя с декларация по образец, която се подава от самоосигуряващото се лице до директора на ТД на НАП в 7-дневен срок от започване или възобновяване на дейността. В § 1, т. 5 ДР на КСО е дадено легално определение за понятието "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители" и според същото това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Както се посочи по-горе, Мерием Халилефенди е имала статут на регистриран земеделски производител до 25.03.2009 г., а от 23.03.2009 г. е придобила статут на регистриран тютюнопроизводител, като не е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Кърджали през 2009 г. във връзка с регистрацията й като тютюнопроизводител. Преди да е прекратена регистрацията й като земеделски производител същата е регистрирана като тютюнопроизводител и фактически не е налице прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл не е било необходимо подаване на декларации, с които да се декларира прекратяване на едната дейност и започване на другата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на наредбата, защото по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните, и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. В настоящия случай самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т. ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че по отношение на Мерием Халилефенди са изпълнени всички предпоставки по чл. 48а КСО и неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист. Във връзка с цитираната в касационната жалба съдебна практика следва да се отбележи, че тя не касае идентични правни спорове. Актуалната съдебна практика на ВАС по казуси, идентични на настоящия, е в смисъла на настоящото решение и е изразена, например в решение № 5902/28.04.2011 г. по адм. дело № 761/2011 г., решение № 6677/13.05.2011 г. по адм. дело № 155/2011 г., решение № 7379/28.05.2011 г. по адм. дело № 186/2011 г., всички на шесто отделение. Предвид изложеното, съдът правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,