Решение № 15432 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2018 г.

Решение № 15432 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Трейдинг комерс експорт" ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. С., ул. "Г. В." .№... партер, представлявано от управителя К. Пердов срещу Решение № 1138/28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2087/2017 г. по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000316005755-091-001/06.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 205/29.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, и осъдено дружеството да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – В. в размер на 11 436, 80 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Оспорва се решението и в частта на разноските, като при отмяна на първоинстанционното решение се претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Великова в писмена молба, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и присъди разноски в полза на дирекцията за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. С оспореното решение, Административен съд (АС) – В. е отхвърлил жалбата на "Трейдинг комерс експорт" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000316005755-091-001/06.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 205/29.06.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 8, 9, 10, 11, 12. 2013 г., м. 01. 2014 г., м. 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12. 2015 г., м. 05, 06, 07 и 08. 2016 г. са установени задължения по ЗДДС, вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 802 939, 10 лв. и лихви за забава в общ размер на 87 680, 94 лв., както и осъдено дружеството да заплати разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – В. в размер на 11 436, 80 лв. Изложени са мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. След това, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органите по приходите да откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактурите, издадени от "Ахси" ЕООД, "План - Б 1" ЕООД, "Е. Е. А. България" ЕООД, "Бул Ф. .....3" ЕООД, "Авепа" ЕООД, "ХСН Енержи" ЕООД и "М. Л. БГ" ЕООД – наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реални доставки. След като е обсъдил и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения РА, които систематизирани се свеждат до следното: 1. Фактическата обстановка, установена в хода на ревизията е безспорно установена; 2. Спорен е въпроса дали въз основа на представените по делото доказателства – фактури, придружени с приемо - предавателни протоколи и складови разписки, може да се направи извод за реалност на фактурираните доставки; 3. По делото не са представени доказателства, за това самите доставчици да са разполагали с описаните във фактурите стоки, като дори и вещото лице в заключението си е потвърдило, че освен "Бул фрут 2013" ЕООД и "Е. Е. А. България" ЕООД, останалите доставчици дори и по документи са нямали налични стоки, за да могат да ги продадат на ревизираното дружество; 4. Вещото лице е установило, че посоченото от жалбоподателя превозно средство – "Мерцедес" с ДК [рег. номер на МПС], с което се твърди, че са превозени стоките, е собственост на "Европретрол АМ", но липсват документи доказващи посоченото дружество да е осъществило транспортни услуги както за доставчиците, така и за ревизираното лице, тъй като липсват пътни листи, товарителници, доказателства за заплащане на транспорта и т. н.; 5. Противоречиви са доказателства за чия сметка е уговорен транспорта, тъй като според обясненията на ревизираното лице е видно, че транспорта е за сметка на купувача, а според показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Василева, водена от жалбоподателя – транспорта е осигурен от продавачите - доставчици; 6. Изброени са примерно фактури и приемо-предавателни протоколи за доставка на стоки, за които съдът е приел необходимост от техника за натоварване и достатъчно голямо превозно средство, за транспортирането им; 7. По отношение на фактурите, издадени от "Христофоров 72" ЕООД и "Стило груп" ЕООД, съдът е приел, че правилно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице не притежава данъчен документ – фактура. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, първо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АС - В. за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорният въпрос по делото е бил, налице ли са реални доставки на стоки по фактурите, издадени от "Ахси" ЕООД, "План - Б 1" ЕООД, "Е. Е. А. България" ЕООД, "Бул Ф. .....3" ЕООД, "Авепа" ЕООД, "ХСН Енержи" ЕООД и "М. Л. БГ" ЕООД и доставки на услуги по три фактури, издадени от "План - Б 1" ЕООД. При оспорени доставки на стоки в хода на ревизията, първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит е доказването с безспорни за това доказателства, стоката да е предадена от доставчика на получателя. Свързано с това доказване е установяването на възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните, транспортирането на стоките и тяхното съхраняване, до периода на последващата им продажба, каквото е било твърдението на ревизираното лице в случая. Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена. Обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че само въз основа на представените по делото фактури и приемо-предавателни протоколи не може да се приеме за доказано реално предаване на стоки от вида на фактурираните от доставчиците на ревизираното дружество, тъй като от една страна по делото е останал неизяснен механизма на доставките, а именно мястото, обекта или склада, от който стоките са натоварени преди да бъдат предадени на ревизираното лице, при липса на доказателства за складова обезпеченост на доставчиците, липса на доказателства за транспорт и липса на данни за мястото на приемо - предаването в самите приемо - предавателни протоколи. Не е доказано и твърдението на ревизираното лице, че транспорта по доставките е за негова сметка и е извършен с автомобил марка "Мерцедес" с ДК [рег. номер на МПС], тъй като от една страна сочения автомобил е собственост на "Европретрол АМ", а ревизираното лице не разполага с документи за ползването му през ревизирания период, нито с доказателства за извършен транспорт с посоченото превозно средство, а от друга страна според показанията на свидетелката В., счетоводител на ревизираното лице, транспорта е бил организиран от доставчиците и за тяхна сметка. При констатираното противоречие, правилно съдът е приел, че по делото не е установено нито за чия сметка е уговорен транспорт, нито действително извършен такъв. Наред с това в хода на ревизията е установено, че доставчиците не са разполагали със стоки, които да могат да предадат на ревизираното дружество, тъй като от една страна за ревизираните периоди са декларирали покупки на стоки на много по-малка стойност от фактурираните към ревизираното дружество, а отделно от това при извършените им насрещни проверки, не са представили доказателства за предходни доставчици, нито доказателства за стоков поток. Установено е също в хода на ревизията, че доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС от орган по приходите, като по отношение на доставчика "Ахси" ЕООД е установено, че част от издадените фактури са след датата на дерегистрацията му, не са подавали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за извършвана стопанска дейност. Като косвено доказателство за липсата на реалност на фактурираните доставки правилно е отчетено и обстоятелството, че по делото не е установено плащането по процесните фактури. В същите е уговорено плащане "с платежно нареждане", а органа по приходите е установил, че между контрагентите няма извършени разплащания по банков път. Така установените факти правилно са преценени от първоинстанционния съд, че разколебават доказателствената стойност на представените по делото приемо - предавателни протоколи. По отношение на представените складови разписки следва да се посочи, че същите изхождат и са подписани само от ревизираното лице, поради което доказват единствено факта на заскладяване на стоките при получателя по фактурите, но не и релевантния за спор факт за доставянето им от сочените във фактурите доставчици. Правилно първоинстанционния съд е приел законосъобразност на издадения РА и в частта на отказаното право на данъчен кредит по трите фактури, издадени от "План Б-1" ЕООД с предмет услуги. В хода на ревизията е установено, че доставките по тези фактури са с неконкретизиран предмет, а отделно от това и не са представени безспорни доказателства за извършването им от сочения във фактурата доставчик. При липса на конкретни доводи в касационната жалба срещу решението в тази му част, настоящата инстанция счита, че решенето е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно първоинстанционния съд е приел законосъобразност на издадения РА и в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Христофоров 72" ЕООД и "Стило груп" ЕООД, на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице не притежава данъчен документ – фактура. По тези съображения настоящият съдебен състав на първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора "Трейдинг комерс експорт" ЕООД за присъждане на разноски по делото е неоснователна, а такива следва да се присъдят на ответната дирекция "ОДОП" - В., но в редуциран размер. За касационното производство, ответника по касация е депозирал чрез юрисконсулт само писмено становище, без да е осъществено процесуално представителство, поради което дължимите разноски за касационното производство следва да се редуцират на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство, като се присъдят такива в размер на 8 577, 60 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение