Решение № 6920 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2015 г.

Решение № 6920 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. -директора на ТД на НАП - Варна чрез юрк. Н. срещу решение № 17 от 7.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3399/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменена Заповед № 14-112784/4.08.2014 г., издадена от зам. -директор на ТД на НАП - Варна, с която на "Н. з. 21" ООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване на обект" - холистичен център, находящ се в гр. Варна, ул. "Архимандрит Филарет" № 6, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 15 (петнадесет) дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Н. з. 21" ООД. Ответникът по касационната жалба - "Н. з. 21" ООД, не дава становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е била Заповед № 14-112784/04.08.2014 г., издадена от зам. -директор на ТД на НАП - Варна, с която на "Н. з. 21" ООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване на обект" - холистичен център, находящ се в гр. Варна, ул. "Архимандрит Филарет" № 6, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 15 (петнадесет) дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена във връзка с образувана срещу "Н. з. 21" ООД административно-наказателна преписка по Акт за установяване на административно нарушение № F 107955 от 28.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в който е посочено, че при проверка на 24.04.2014 г. в търговския обект е установено, че при покупка в 11,15 ч. на стойност 44 лева не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. В АУАН се посочва, че деянието съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите. За тези нарушения ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция и налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до един месец", съгл. чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че в хода на проверката е установено, че е извършена продажба с плащане в брой, за която при плащането не е издадена фискална касова бележка, като това обстоятелство не се оспорва от "Н. з. 21" ООД в хода на производството. Изложил е, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Съдът е изложил, че доколкото е установено нарушение на съответната разпоредба от наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС. Предвид това е приел, че правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. Във връзка с определения срок на налагане на мярката, административният съд е изложил, че при упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 15 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Административният съд е приел, че в конкретния случай, нарушението на "Н. з. 21" ООД е извършено и довършено с еднократен акт - неизпълнение на вмененото му по силата на данъчното законодателство задължение за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при конкретното плащане на покупка в брой, поради което налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е посочил, че в случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на "Н. з. 21" ООД, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Съдът е изложил, че докато "Н. з. 21" ООД е възпрепятствано да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращо действие е възложено на системата на санкции, а не на административната принуда. С оглед на това съдът е приел, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Не е спорно между страните, че при проверка, извършена на 24.04.2014 г., в търговския обект на "Н. з. 21" ООД - холистичен център, находящ се в гр. Варна, ул. "Архимандрит Филарет" № 6, е установено, че при покупка в 11,15 ч. на стойност 44 лева не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. Правилно и законосъобразно е изложеното от Административен съд - Варна, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. Правилно е и заключението, че доколкото е установено нарушение на съответната разпоредба от наредбата, уреждаща реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за административния орган е било налице задължението при обвързана компетентност успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, с оглед на което правилно е приложена относимата материалноправна разпоредба. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с определения срок на налагане на мярката. Правилно е посочено, че при упражняване на правомощието за определянето на срока на налагане на мярката, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 15 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Незаконосъобразни и противоречиви са съжденията на административния съд по отношение на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. От една страна първоинстанционният съд е посочил, че докато "Н. з. 21" ООД е възпрепятствано да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения (превантивна функция), а от друга е приел, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че след като законът императивно предвижда в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС с последиците по чл. 187 от ЗДДС, то той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ - "запечатване на обект за срок до един месец", и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на ПАМ от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Както правилно административният съд е приел единствено въпросът, свързан с правомощието на административния орган за определянето на срок на налагане на мярката се решава в условията на оперативна самостоятелност, с оглед на което следва да бъде изследвано дали при определянето на същия е съобразена целта на закона. В случая съдът правилно е изложил, че определеният срок за налагане на ПАМ от 15 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона, поради което същият правилно е определен. Незаконосъобразно административният съд е достигнал до извода, че наложената ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест касационната инстанция намира, че ограничаването на правата на "Н. з. 21" ООД, доколкото ПАМ го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок не надхвърля необходимото за осъществяване на целта на закона. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Н. з. 21" ООД срещу Заповед № 14-112784/4.08.2014 г., издадена от зам. -директор на ТД на НАП - Варна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение