Решение № 3701 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9725/2017 г.

Решение № 3701 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9725/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Т., насочена срещу Решение № 221 от 22.06.2017 г., постановено по административно дело № 589/2016 г. на Административен съд - В. (АС В.).

С жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, неоснователно и неправилно, поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изложени са твърдения, че съдът неправилно е приел, че наложената мярка за принудително задържане със "скоба" няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като е счел жалбата за процесуално недопустима по чл. 159, т. 1 АПК. Счита, че наложената от ОП Паркинги и гаражи- В. "принудително задържане на МПС", чрез използване на техническо средство тип скоба, притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. от АПК, който подлежи на съдебен контрол.

Намира, че АС В., като е приел, че жалбата срещу ПАМ е недопустима е постановил определение, което е в нарушение на материалния закон. Счита, че като не е конституирал служители на паркинги и гаражи, наложили процесната ПАМ, като страна в производството съдът е постановил едно недопустимо решение. Изложени са съображения, че във връзка с незаконните действия по ПАМ на общинските служители са претърпени имуществени вреди, свързани с ремонта на автомобила и неимуществени вреди.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се обяви за нищожна ПАМ и да се осъди ответната страна да заплати претендираните имуществени и неимуществени вреди. Претендира и разноски по делото.

По делото е постъпила и частна жалба срещу Определение от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 589/2016 година на Административен съд – В., с което е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото.

Ответникът Община В. в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната и частната жалби. Счита решението за неправилно като постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила по чл. 158, във връзка чл. 150, ал. 1, т. 5-7, чл. 204, ал. 2 от АПК и материално незаконосъобразно, като съдът неправилно е определил предмета на спора. Смята, че следва да се отмени решението и делото да се върне за решаване от друг състав с указания по прилагане на закона.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение адм. съд е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. Т., с искане за обявяване на нищожност, алтернативно незаконосъобразност на Съобщение за наложена мярка за принудително задържане (скоба), ведно с Фискален бон № 1725/06.10.2016 г., издадени от ОП "Паркинги и гаражи"- В. и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази част.

На следващо място е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. Т. обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община В. с цена на иска за имуществени вреди 16. 00 /шестнадесет/лева и имуществени вреди за сумата 3500 лв. - повреди по лек автомобил, марка "Пежо" с рег. № ВР 8385- ВК, собственост на ищцата и е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6500 /шест хиляди и петстотин/ лева, произтичащи от действия и бездействия на длъжностни лица на ОП "Паркинги и гаражи"- В. по поставяне на "скоба" на 05.10.2016 г. върху лек автомобил, марка "Пежо" с рег. № ВР 8385- ВК.

В частта за разноските е ОСЪДИЛ Д. Т. да заплати 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение на Община В..

АС В. за да достигне до този резултат е приел, че оспореното Съобщение за наложена мярка на принудително задържане "скоба", издадено от ОП "Паркинги и гаражи" няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Изложил е доводи, че същото има единствено характер на информация за лицето, поради което не съдържа белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Намерил е, че искането на ищцата за обявяването на съобщението за нищожно, съответно за отмяната му като незаконосъобразно е недопустимо за разглеждане, поради което жалбата в тази част е оставил без разглеждане и производството е прекратил, на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Адм. съд е изложил съображения, че предявените от ищцата обективно и кумулативно съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ОП "Паркинги и гаражи"– В. към Община В., изразяващи се в поставяне на съобщение за наложена мярка на принудително задържане "скоба", са процесуално допустими, но неоснователни. Намерил е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредбата контролните органи са поставили "скоба" за принудително задържане на автомобила, като извършените фактически действия в тази насока са законосъобразни.

С оглед на това съдът е приел, че не е налице първата изискуема предпоставка, за ангажиране отговорността на Община В. по предявения иск, а именно не е налице: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица на Община В..

Допълнително, адм. съд е посочил, че в случая не е установено наличието на останалите две предпоставки - имуществени и неимуществени вреди, както и пряка причинна връзка между претърпените вреди и незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника.

В заключение съдът е приел, че ищцата не е провела главно и пълно доказване относно кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

Обжалваното решение на АС В. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

1. 1. Неправилно и необосновано административният съд приема, че оспореното Съобщение за наложена мярка на принудително задържане "скоба", издадено от ОП "Паркинги и гаражи" няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а единствено има характер на информация за лицето и не подлежи на съдебен контрол, като недопустимо по чл. 159, т. 1 АПК.

В случая се касае за индивидуален административен акт, който е бил обжалван по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, ведно с предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ. ОП "Паркинги и гаражи" В. при осъществяване на правомощията си по чл. 167, ал. 2 ЗДП действа като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК.

1. 2. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага чрез индивидуален административен акт, който е обективиран в "съобщението", поставено на задържания автомобил. Няма правна норма, която да предвижда устно издаване на акта за прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП с оглед на изискването на чл. 59, ал. 3 АПК.

Прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С предприетото принудително задържане на принадлежащия на жалбоподателя автомобил, общинското предприятие временно е осуетило ползването на това МПС, т. е. засегнати са права и законни интереси на собственика, с което е налице и втория критерий по чл. 21, ал. 1 АПК за допустимост на жалбата.

Законодателят не е посочил изрично правната възможност за обжалване на мярката, но тази възможност се извежда от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която гарантира правото на съдебно обжалване на всеки, чиито права и законни интереси са засегнати от административен акт. В случая жалбоподателя е уведомен писмено за приложената принуда и за него е възникнало процесуалното право на оспорване на приложената принудителна административна мярка.

Наложената ПАМ е издадена в изпълнение на осъществявана изпълнително- разпоредителна дейност и засяга правната сфера на конкретен адресат, което обуславя допустимост на търсената по реда на това съдебно- административно производство защита. Ето защо, като е приел, че жалбата срещу ПАМ е недопустима, съдът е постановил решение в частта с характер на прекратително определение, в нарушение на материалния закон.

1. Неправилните изводи на съда, с които се счита, че е недопустимо обжалването на наложената ПАМ са довели и до неправилност на мотивите в съдебното решение за липсата на първата предпоставка по ЗОДОВ. В частта, с която е отхвърлен иска решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

1. 1. На база преценката за същността на акта съдът е приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по предявените искове- незаконосъобразно фактическо действие в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. Неправилната преценка на характера на наложената ПАМ е довела автоматично до необоснованост на мотивите свързани с исковата претенция, тъй като съдът е приел липсата на отменен адм. акт.

Възприемайки фактите по делото в обстоятелствената част на съдебното решение адм. съд е намерил, че претенцията произтича от действие на адм. орган. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е отхвърлил изцяло, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. В съдебното решение не са анализирани всички факти, свързани с причинените вреди и причинната връзка между тях и отменения административен акт- чл. 4 от ЗОДОВ.

1. 2. При постановяване на съдебното решение в неговата отхвърлителна част е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Това нарушение препятства преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото бъде върнато на адм. съд за ново разглеждане от друг състав.

1. 3. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят нередовностите на жалбата, като се определи коректно предмета на спора по чл. 150, ал. 1, т. 5- 7 и чл. 204, ал. 2 от АПК и се проведе производство по оспорване на адм. акт- ПАМ, както и свързаното с него исково производство. Следва да се конституира, като ответник в производството по оспорване на адм. акт- служителят на ОП "Паркинги и гаражи"- В., наложил процесната ПАМ- чл. 153, ал. 1, чл. 154, ал. 1 от АПК.

Заедно с преценката относно законосъобразността на адм. акт по чл. 145 и сл. АПК следва да се разгледа и исковата претенция- чл. 204, ал. 2 АПК. За успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ трябва да се докаже причинно- следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди.

1. Административният акт притежава правни възможности да регулира поведението на неговите адресати и създава предпоставки за предприемането на определени действия, които е възможно да имат икономически последици за тези лица. Увреждащото действие може да има проявни форми– издаване и изпълнение на незаконосъобразен административен акт. При новото разглеждане на делото, съдът, като разгледа като допустима жалбата срещу ПАМ следва да прецени дали същата е издадена в съответствие със закона и каква е връзката й с твърдените от ищеца вреди. В случая по делото следва да се прецени доколко акта и свързаните с него действия на административния орган са причинили или създали достатъчна вероятност за причиняване на твърдените от лицето вреди.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение