Решение № 3386 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2008 г.

Решение № 3386 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 603/20.08.2008 г. по адм. д. 413/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отменен частично Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 768/5.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Русе, потвърден частично с Решение № 1374/28.02.2005 г. на Регионален данъчен директор - Варна, в частта за дължимия ДДС за данъчен период 1.05.2000 г. - 31.05.2000 г. за разликата над 2063, 74 лв. до определения с ДРА размер от 5000, 15 лв. и в частта за лихвата за забава за периода от 15.06.2000 г. - 5.11.2004 г. за разликата над 1247, 42 лв. до определения от данъчните органи размер от 3020, 70 лв., в частта относно дължимия данък печалба за 2000 г. за разликата над 1974, 87 лв. до определения размер от 4617, 63 лв., в частта на дължимата лихва до 5.11.2004 г. за разликата над 9090, 01 лв. до определените 2285, 50 лв., в частта относно дължимия данък за общините за 2000 г. за разликата над 1196, 07 лв. до определения с ДРА размер от 2664, 27 лв. и лихва до 5.11.2004 г. за разликата над 621, 55 лв. до определения размер от 1341, 25 лв., както и в частта, в която е извършено прихващане с посочените суми. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваната част от съдебно решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Изкуство - ДВ" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от Решение № 603/20.08.2008 г. по адм. д. 413/2005 г. по описа на ВОС е отменен частично ДРА № 768/5.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД-Русе, потвърден частично с Решение № 1374/28.02.2005 г. на РДД - Варна,в частта за дължимия ДДС за данъчен период 1.05.2000 г. - 31.05.2000 г. за разликата над 2063, 74 лв. до определения с ДРА размер от 5000, 15 лв. и в частта за лихвата за забава за периода от 15.06.2000 г. - 5.11.2004 г. за разликата над 1247, 42 лв. до определения от данъчните органи размер от 3020, 70 лв., в частта относно дължимия данък печалба за 2000 г. за разликата над 1974, 87 лв. до определения размер от 4617, 63 лв., в частта на дължимата лихва до 5.11.2004 г. за разликата над 9090, 01 лв. до определените 2285, 50 лв., в частта относно дължимия данък за общините за 2000 г. за разликата над 1196, 07 лв. до определения с ДРА размер от 2664, 27 лв. и лихва до 5.11.2004 г. за разликата над 621, 55 лв. до определения размер от 1341, 25 лв., както и в частта, в която е извършено прихващане с посочените суми. За да отмени ДРА съдът е приел, че пазарната цена по смисъла на чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.) на стоката, предмет на фактура № 103834/23.05.2000 г. е 10613, 52 лв., а не възприетата от данъчните органи стойност от 29295, 56 лв., поради което само за разликата между посочената във фактурата цена от 353, 78 лв. до пазарната цена на стоката следва да бъде определен допълнителен размер на ДДС. С оглед така възприетата цена на тази доставка съдът е коригирал и извършеното увеличение на финансовия резултат за 2000 г. на дружеството на чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.) като е приел, че правилно данъчните органи са я разглеждали като сделката е между свързани лица. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно и законосъобразно административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е възприел заключението на вещото лице инж. Капинчев, което е прието без оспорване от представителите и на двете страни по делото в съдебно заседание на 18.05.2007 г. Всички доводи в касационната жалба представляват оспорване на заключението на вещото лице, което е процесуално недопустимо да бъде направено за първи път пред настоящата инстанция. Заключението на съдебния експерт е прието в открито съдебно заседание, на страните е предоставена възможност да задават въпроси на вещото лице и евентуално да оспорят заключението му. Следователно като се позовал на обосновано и подробно заключение на вещо лице за установяване на факти, за които се изискват специални познания, ВОС не е допуснал процесуални нарушения и необоснованост на правните и фактическите си изводи. Неоснователно е оплакването, че вещото лице не е използвало предвидените в закон методи за определяне на пазарната цена. Вещото лице е посочил всички разумни методи, което могат да бъдат използвани за определяне на пазарната цена на "фасонни плочки", включително и на "съпоставими цени". При правилна и задълбочена преценка на всички писмени доказателства по делото и заключението на допуснатата в съдебното производство експертиза, решаващият съд е установил фактическата обстановка по делото. Логичен и правилен е изводът, че от тези доказателства обосновават извършена сделка между свързани лица, като нейната цена не е посочената във фактурата 353, 78 лв., но не и определената по време на данъчната ревизия стойност от 29295, 56 лв., а пазарната цена на продадените фасонни плочи е 101613, 52 лв. При така установената от неоспореното заключение на вещото лице съдът правилно е определил и законосъобразния размер на данъчните задължения, чийто стойности като изчисления не се оспорват. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваната част от съдебно решение е правилна и законосъобразна. При постановяването й не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение