Решение № 7059 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2017 г.

Решение № 7059 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с "л. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д., гражданин на Афганистан, против решение № 528 от 1.08.2017 г., постановено по адм. д. № 588/2017 г. от Административен съд-Х. С него съдът е отхвърлил жалбата му против решение № 9109 от 9.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в представените писмени бележки от адвокат К. Д. Р., касаторът моли, съдебното решение да се отмени с всички произтичащи от това последици. Ответната страна по касация-председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Христова, оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, а съдебното решение за правилно и законосъобразно. Представя справка от дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 5.04.2018 г. за положението в Ислямска република Афганистан. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че както административният орган, а така също и съдът са изяснили правилно фактическата обстановка свързана с бежанската история на М. Д., като са приели, че за него не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Прокурорът предлага съдебното решение да се потвърди. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд-Х. е било образувано по жалба, подадена от М. Д., гражданин на Афганистан, роден на 17.10.1982 г. в провинция Нангархар, с етническа принадлежност пащун, по религия сунит, с постоянен адрес в гр. Х., Афганистан, с основно образование, шофьор, неженен, без документи за самоличност, против решение № 9109 от 9.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Не се установявало и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. Административният орган изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Съдът е приел, че не е налице и нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 от АПК. Органът подробно обследват всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, като подробно анализирал същите, като въз основа на тях възприел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по см. на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му на произход - Афганистан. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В представената бежанската история нямало нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Афганистан. Нямало нито един довод, че жалбоподателят е бил обект на преследване в Афганистан и от някоя друга организация. Той не членува в политическа организация. Относно напускането си страната по произход е заявил, че когато бил мобилизиран имал проблеми с талибаните и се наложило да напусне казармата. Имал е вражди с роднините заради земи. Те блъснали брат му и той сега бил инвалид. Двамата с майка му живеят в Пакистан. М. Д. отрича върху него да е упражнено физическо насилие, но не би се завърнал в страната си по произход, защото имал врагове в Афганистан, които щели да го убият. Правилен, според съда, бил изводът на административния орган, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят и на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Нито молителят, нито семейство му били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установявало спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и бъдещ риск от такова. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1-2. Чужденецът не изтъквал като причина за напускането на родината си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не намирала приложение в конкретния случай и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От събраните от органа данни за положението в Афганистан се установявало, че на територията му, включително и в района на провинция Нантархар, откъдето идвал жалбоподателят, били регистрирани прояви на насилие, включително самоубийствени атентати. Не били обаче налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната, поради което съдът е приел, че макар и в значителна степен да е налице несигурност, положението в Афганистан не можело да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като въоръжен конфликт, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС, съответно не била налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от М. Д. причини да напусне страната не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на Хасковския административен съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан от 23.05.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административния съд-Х. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение